Сара Уотърс - Крадлата

– И е хубавица, викате? В снагата и лицето?

Господина изглеждаше безразличен.

– Предполагам, че може да напълни окото на един мъж – отвърна и сви рамене.

Джон се изсмя.

– Ще ми се аз да ѝ напълня окото!

– А на мен ми се ще да напълня твоето – заяви спокойно Господина. А после примигна. – Имам предвид с юмрука си.

Бузите на Джон потъмняха и той скочи на крака.

– Ще ми се да видя как ще го направите!

Мистър Ибс вдигна ръце.

– Момчета! Момчета! Престанете! Няма да позволя да се държите така пред жените и децата! Джон, седни и спри да се ежиш. Господине, обещайте да ни разкажете историята си, а досега слушахме само за десерта. Къде е месото, синко? Къде е месото? И по-точно как ще помогне Сюзи за приготвянето му?

Джон ритна крака на столчето и седна. Господина беше извадил кутия цигари. Чакахме, докато най-накрая намери кибрит и драсна една клечка. Наблюдавахме отражението на жълтото пламъче в очите му. После той се облегна отново на масата и докосна трите карти, които беше наредил, оправяйки ръбовете им.

– Искате месото – отвърна. – Е, добре, ето ви го. – Потупа картата, която беше дама купа. – Ще се оженя за момичето и ще му взема богатството. Ще я открадна – плъзна картата настрани – от чичо ѝ под носа му. Вече съм на път да го сторя, както чухте, но тя е особнячка и не може да бъде оставена без надзор, и ако наеме за прислужница някоя умна, строга жена, с мен е свършено. Дойдох в Лондон, за да купя подвързии за албумите на стареца. Искам да изпратя Сю в къщата, преди да съм се върнал там. Искам да я настаня като прислужница на госпожицата, за да ми помогне да я придумам да ми стане съпруга.

Улови погледа ми. Продължаваше да си играе разсеяно с картата с бледата си ръка. А после сниши глас.

– Има и още нещо – каза, – за което ще ми трябва помощта на Сю. След като се оженя за онова момиче, повече не го искам. Познавам един човек, който ще ме освободи от нея. Той има къща, в която ще я държи. Къщата е лудница. Ще я държи изкъсо. Навярно ей толкова изкъсо... – обърна картата с лицето надолу, без да сваля пръстите си от опаката ѝ страна. – Трябва само да се оженя за нея и, както би се изразил Джони, трябва да я тресна веднъж, заради мангизите. После ще я заведа, без тя да подозира нищо, до портата на лудницата. Какво лошо има? Нали ви казах, че е глуповата? Аз обаче искам да се подсигуря. Ще ми е нужна Сю, за да я държи в заблуда и да я убеди, тъй като е глуповата, да се съгласи да участва в нашия заговор.

Дръпна отново от цигарата и както и преди, всички обърнаха очи към мен. Всички до един, с изключение на мисис Съксби. Тя слушаше, без да пророни дума, докато Господина говореше. Наблюдавах я как изля малко чай в чинийката, а после разклати чашата и я вдигна към устата си, докато историята продължаваше. Не понасяше горещ чай, разправяше, че от него устните ѝ загрубяват. Сигурна съм, че не познавам друга жена с меки устни като нейните.

Настъпи тишина, тя остави чашата и чинийката, а после извади носната си кърпичка и си избърса устата. Погледна към Господина и най-накрая проговори.

– Защо точно Сю – попита – от всички момичета в Англия? Защо мойта Сю?

– Защото е ваша, мисис С. – отвърна той. – Защото ѝ имам доверие, защото тя е добро момиче, тоест лошо момиче, което не спазва закона до последната буква.

Тя кимна.

– И как смятате да се спазарим? – попита.

Той отново ме погледна, но продължи да говори на нея.

– Тя ще получи две хиляди лири – отвърна и си приглади бакенбардите – и ще вземе всички рокли и бижута на младата дама, които ѝ харесват.

Такава беше сделката.

Замислихме се върху предложението му.

– Как ти се струва – попита най-накрая той, този път мен. И после, тъй като не отговорих: – Съжалявам – каза, – че ти го съобщавам толкова внезапно, но виждаш с колко малко време разполагам, за да свърша тази работа. Трябва бързо да намеря момиче. Иска ми се да си ти, Сю. Много ми се иска да си ти. Но ако няма да си ти, тогава ми кажи веднага, моля те, за да мога да намеря някоя друга.

– Дейнти става – обади се Джон, след като чу думите му.

– Дейнти е била прислужница, нали така, Дейнт? , на някаква госпожа в една голяма къща в Пекам.

– Доколкото си спомням – каза мистър Ибс и отпи от чая си, – Дейнти е загубила работата си, защото е забила един фуркет в ръката на госпожата.

– Тя се държа като кучка с мен – отвърна Дейнти – и ме вбеси. Туй момиче не ми изглежда да е кучка. Само е тъпанарка, нали тъй викате? Бих могла да прислужвам на тъпанарка.