Рута Сепетис - Сол при солта

Студените ѝ пръсти шепнеха върху гърдите ми, докато закопчаваше ризата ми.

Тя нямаше представа колко далече е от истината. За никого нямаше да бъде „по-безопасно“, ако беше с мен.

— Симпатичен е — заяви Ева и протегна към огъня огромните си крака.

— Млад е.

— Прекадено млад е за мен, да, но не и за теб. На колко години е — на деветнайсет или може би на двайсет? Виж как се е втренчил в теб.

Погледнах към него. Той извърна очи. Преценката на Ева за възрастта му изглеждаше правилна. Ингрид също беше права. Очите му бяха сиви. Досегашните ми връзки не бяха особено успешни. Сякаш притежавах таланта да попадам на неподходящи момчета.

— Нещо обаче не е наред с него — продължи Ева. — Може би е шпионин.

Думите на Ингрид прокънтяха в ушите ми: Той е крадец.

Ева се облегна на счупения стол.

— Но дори крадецът е в състояние да стопли едно момиче — добави и огледа стаята. — Нацистите са опустошили къщата. Сигурно е била красива.

Кимнах.

Тя се засмя.

— Очевидно вече нямат доверие на старите пруски благородници, нали?

Ева беше права. Пруските юнкери почти не общуваха с другите германци. „Юнкер“ означаваше „млад благородник“. Пруската аристокрация служеше в германската армия — сражаваше се за земите и титлите си. Някои от нейните идеолози обаче не поддържаха Хитлер. През юли миналата година в един опит за покушение върху фюрера участваха и прусаци. Заговорът се провали и юнкерите бяха екзекутирани.

— Какво не е наред с момичето? — попита Ева. — Изтощено ли е? Или е разбрало, че баща му повече няма да преподава математика? Съжалявам.

Поклатих глава.

— Искам да поговориш с нея насаме. Нужно ми е да знам някои подробности, за да се опитам да ѝ помогна. Ще го направиш ли, Ева?

— Защо аз?

— Защото ти по-лесно ще се разбереш с нея на полски, отколкото всички останали в групата.

— Изглежда уплашена до смърт — каза Ева.

— Вероятно е уплашена до смърт — отвърнах. — Бременна е в осмия месец.

Харесвах литовката, но грамадната жена, която се казваше Ева, не говореше добре полски и непрекъснато изглеждаше неспокойна. Никога не бях виждала толкова висока жена.

— Това — посочи Ева към корема ми. — От Немерсдорф?

— Не, от фермата, от миналата пролет — отвърнах.

— От фермата?

Кимнах. Трябваше ли да ѝ кажа? Трябваш ли да ѝ обясня, че баща ми ме беше изпратил от Полша да работя в една ферма в Източна Прусия? Трябваше ли да спомена, че фермата беше собственост на едни приятели на татко, семейство Клайст? Татко твърдеше, че там ще бъде по-безопасно за мен. Семейство Клайст имаха син, който се казваше Аугуст. Бузите ми пламнаха, когато се сетих за него.

— Емилия — беше казал господин Клайст, сочейки към момчето със златист загар, което теглеше шейна с дърва, — това е по-голямото ни дете, Аугуст.

Спомних си прекрасното лице на Аугуст и се усмихнах. Покрих си корема с ръце.

— Ще се срещнем с Аугуст — казах ѝ. — Такъв е планът ни.

Ева кимна и се отдалечи.

Лежах по гръб и си мислех за Аугуст, за сватбата ни и за голямото гнездо, което щяхме да направим за щъркелите в двора на къщата си, също като онова гнездо на покрива на плевника. Образите бяха толкова безметежни, толкова съвършени, че след малко се унесох в сън.

Привет, сладка Ханелоре!

Студът се задържа, но аз не се боя от температурата, която е минус петнайсет градуса. Миглите ми замръзват, когато изляза навън. Климатът, естествено, не е подходящ за жени с нежна кожа, ето защо предпочитам да си мисля, че ти си стоиш у дома и си переш чорапите или пълниш ваната.

Днес имам новина за теб. Одобрен съм да плавам на „Вилхелм Густлоф“ — най-внушителния кораб в пристанището! Той е огромен, дълъг е двеста и осем метра, висок е петдесет и шест метра и е само на осем години. Истински красавец. Първоначално е бил предназначен за ваканционни пътувания и притежава удобства, които според мен ще ти харесат — например плувен басейн, официална столова, бална зала и библиотека. Хей, а сега ще ти кажа нещо още по-вълнуващо — на кораба също така има кинотеатър, музикална зала, козметичен салон и палуба за разходки, изцяло остъклена. Представяш ли си? Всички каюти са еднакви, с изключение на луксозния апартамент на палуба „В“, който е запазен за фюрера. Вероятно по време на плаването ще получа покана да се настаня в него, но няма да я приема. Саможертви, Лоре. Всеки ден правя подобни саможертви, като разрешавам на другите хора да се хранят с моята лъжица.