Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Игра ли? Но какви ги приказваш, за бога? Смятам, че винаги съм била пределно ясна с теб!

За момент като че ли реакцията ми го обижда, но скоро той идва на себе си, пъхва ръце в джобовете си, за да покаже, че няма да ме докосне, и изрича:

― Обичам те!

Сега е мой ред да се изненадам.

― Какво каза?

― Чу ме ― обичам те! Искам те! Бях влюбен в теб, още когато беше омъжена за Хофърт!

Не мога да повярвам на ушите си.

― В такъв случай го показваш по много странен начин! ― възкликвам.

― Защо? Да не би да съм ти сторил нещо лошо, а? Тъкмо обратното ― защитавах те!

― Напротив, заплашваше ме! Освен това ме изнудваше и ми измъкна половината спестявания!

— О, пак ли се връщаме на това! ― въздъхва Якоб. — Всъщност ти направих огромна услуга, като си държах устата затворена, а в замяна на това ти ми подаде ръка, когато бях разорен. Това не е ли справедлива размяна на услуги? Катрин, чуй ме, последното, което бих си помислил на този свят, е да те предам на властите! Март ме нае да те издиря, но аз никога не му казах къде си. Защо ли? Защото винаги съм знаел, че двамата с теб сме родени един за друг! Не виждаш ли колко сме еднакви? Та ние сме си лика-прилика! Знаем какво искаме и не позволяваме на никого да ни попречи да го получим!

В тишината, която се възцарява след тази тирада, аз не мога да измисля нищо, с което да му отвърна. Освен да му кажа, че това е едно огромно недоразумение, което обаче не ми изглежда разумно за казване, след като се намирам съвсем сама с него на тавана. Затова просто го зяпвам, докато накрая той пак не подхваща:

— Май те уплаших, нали? Разбирам. Твърде скоро е след смъртта на Еверт, въпреки че и двамата знаем защо се омъжи за него. Не че те виня, разбирам те много добре. Само ми дай знак, когато смяташ, че си готова за нова връзка. Ще те чакам.

И с тези думи той се обръща и слиза по стълбите.

Понякога, тъкмо когато си мислиш, че си разбрал живота с всичките му приливи и отливи, когато смяташ, че нищо повече не може да те изненада в него, той ти поднася нещо напълно неочаквано. Нямам никаква представа как да се справя с тази ситуация, нито какво ще направи Якоб, ако му откажа директно. Същевременно се питам дали и аз не съм го преценила погрешно. Не че има значение, той и без това не ми харесва. Нямам дори нужда от него — има предостатъчно кандидати, които бързо ще оценят предимствата на млада вдовица с преуспяващ бизнес. Повторният брак е най-доброто решение за повечето жени, когато се окажат сами в живота, но засега аз нямам никакво желание да си търся нов съпруг.

Една съботна сутрин след раздаването на надниците забелязвам, че Клас стои встрани. Изчаква всички да излязат от канцеларията и казва:

― Искам да говоря нещо с теб.

Поглеждам го в очакване.

― Просто исках да ти кажа, че се радвам, че възстанови компанията. На шефа щеше да му хареса.

― И аз така смятам — кимвам и се усмихвам топло.

― И макар досега да не съм го казвал, смятам, че е много жалко, дето той си отиде!

― Така е ― прошепвам.

― Обаче нещо не разбирам. Страхувах се, че ще се заразя, обаче шефът каза, че било само настинка и не бил болен от чума, така че нямало нужда да си тръгвам. После ми показа, че няма никакви издутини и циреи, и аз останах. На следващия ден обаче той не се появи, а когато Франс отиде да провери, се оказа, че е мъртъв.

― Седни, Клас, заповядай! — каня го аз. — Разкажи ми колко дълго боледува съпругът ми? Кога започна всичко?

― За около два дена имаше много лоша настинка. Каза, че не било чума, а и не изглеждаше така. Но никой няма представа как точно изглежда чумата, когато започва, затова ние се притеснихме. Две от момчетата си тръгнаха още тогава, не желаеха да поемат никакви рискове. Обаче аз останах и защото шефът беше толкова сигурен, че не е нищо сериозно, и защото наистина нямаше циреи. Освен това имаше нужда от мен, след като половината от момчетата напуснаха.

― Много лоялно от твоя страна! ― кимвам. ― А после? Имаше ли треска, болеше ли го?

― Беше много уморен. Господарката Анхелика ван Клайнхофен намина него ден и аз чух шефа да ѝ казва, че тази вечер смятал да си легне по-раничко.

― А тя беше ли притеснена?

― В началото, да. Зададе му няколко въпроса какво го боли, но накрая рече, че той просто трябва да се наспи добре и че утре вече ще бъде на крака.

Възможно е чумата да го е поразила за една вечер. Чувала съм истории за подобни неща. Освен това Еверт наистина е бил неразположен предишните няколко дена. И въпреки тона аз продължавам да не разбирам как е могла да го отнесе толкова бързо.