Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

В този петък аз ставам рано. Виждам, че край къщата на теглилките вече чакат първите пити сирене, всяка от тях покрита прилежно с трева, за да бъде защитена от слънцето. Според законите на града тегленето на стоките започва в седем часа, а самият пазар се открива в десет. Но аз съм там много преди седем часа. От мястото пред къщата на теглилките, където съм застанала, разполагам с идеален изглед към стоките, които пристигат по каналите, и едновременно с това към ставащото в самата къща. Оттук минават всички пити сирене, които по-късно ще бъдат изложени, за да бъдат претеглени и да бъде определена каква ще бъде таксата, която техните производители ще трябва да платят, за да придобият правото да ги продават. Вътре виждам двете гигантски везни и двамата чиновници от кметството, които надзирават процеса.

Близо до кея постепенно израстват дълги и високи редици със сирене. Но продавачите са доста по-малко от очакваното. Думата „чума“ се чува непрекъснато в разговорите на жителите на града, затова голяма част от селяните били обърнали лодките си още при портата. Моите родители сигурно са сторили същото, иначе досега щях да ги видя. Но въпреки нарастващото опасение, че няма да ги видя, аз продължавам да ги чакам.

Вдясно от мен се намира аптеката „Бялата роза“, където търговията е в разгара си. Опашката пред нея се вие чак до моста.

― Чесън и карамфил ― дочувам един да казва. ― Ако ги дъвчеш по цял ден, ще бъдеш защитен от чумните изпарения!

Някакъв старец разправя наляво и надясно, че трябвало да поставяш върху подутините мехлем, приготвен от квас, гълъбови курешки, лук, смокини, луковици на лилии и скорпионово масло. Последната съставка се намирала най-трудно, но той се надявал тукашният аптекар да разполага с нея.

Всеки знае по някакво лекарство. Колкото по-екзотични съставки, толкова по-препоръчвано. Загледана и заслушана в тълпите пред аптеката, аз внезапно си спомням за доктор Хелфинк, личния лекар на Бригита. И той беше препоръчал нещо. Но какво? Говорехме си за медицинските свойства на лауданума… Да, точно така! Каза ми, че в него имало някакво чудодейно ориенталско лекарство, наречено опиум, и затова дори самият той пиел редовно лауданум при всяка чумна епидемия!

Изпълнена с нова надежда, аз се подреждам на опашката. Знам, че лауданумът е скъп ― първия път, когато отидох да го купя за Бригита, бях шокирана. Но сега нещата стоят по съвсем друг начин, сега разполагам с достатъчно пари. Ако наистина действа, всяко петаче за него си струва!

Минава сякаш цяла вечност, докато ми дойде редът. След яркото слънце навън вътре ми се струва мрачно. Постепенно очите ми привикват с промяната и от мрака пред мен изплуват всевъзможни екзотични неща. В шкафове, стигащи до тавана, са подредени бурканчета и гърненца с мистериозни етикети, рафтовете са пълни с камъни във всички възможни цветове и нюанси, забелязват се изсушени саламандри, китови кости и някакви дребни скелетчета, а редовете шишенца по-нататък съдържат зърна черен пипер, карамфил и синапено семе.

Аптекарят Мурианс впива въпросително очи в мен иззад тезгяха. Идвала съм тук неведнъж и дваж, но не чак толкова често, че да ме запомни. Питам за лауданум и той повдига вежди.

― Лауданум? За чумата?

― Точно така ― кимвам. ― Действа превантивно.

― Кой ви каза това?

― Един лекар в Амстердам.

― Аха! Дето измират по улиците! ― изсумтява презрително Будвайн Мурианс.

Вдигам рамене. Моментът не е подходящ да започвам спор с този човек. Затова само казвам:

― Е, имате ли, или не?

― Разбира се, че имаме! Колко ви трябва?

― Колко имате?

В този момент осъзнавам, че в аптеката се е възцарила пълна тишина. Всички останали на опашката зад мен следят с интерес разговора ни. И когато аптекарят започва да вади едно по едно малки фаянсови бурканчета и да ги поставя на тезгяха пред мен, хората започват да си шепнат. След десетото бурканче вдигам ръка ― не мога да си позволя повече. Това ми струва цяло състояние. Привидно напълно невъзмутима, отброявам монетите. Зад мен настава същинско брожение. Купувам и нова торба, в която слагам бурканчетата. Докато излизам от аптеката, клиентите зад мен се втурват към тезгяха и един през друг започват да се надпреварват, изкупувайки всички запаси лауданум на аптекаря Мурианс.

Крача през сиреновия пазар с чантата бурканчета в ръка, когато внезапно зървам баща си. Пита управителя на пазара къде може да изложи питите си със сирене ― разговор, придружаван с ожесточено ръкомахане. В този момент управителят сочи надясно и когато баща ми се обръща, ме вижда. И буквално зяпва. Разбутва тълпата и се насочва към мен.