Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

Срещата ни е по-вълнуваща и от най-смелите ми мечти. Берта изпищява и изпуска халбата, която носи. Емил се втурва към мен с разтворени обятия и ме придърпва към себе си за силна прегръдка.

— Катрин! Ти ли си наистина? Не вярвах, че някога пак ще те видя! ― възкликва през сълзи Берта.

За моя изненада тя наистина се разплаква. Аз я прегръщам и казвам:

― Разбира се, че ще ме видиш! Как изобщо си могла да си помислиш нещо друго!

Тя ме дръпва отзад, в тяхната дневна и казва:

― Къде се изгуби толкова време? Трябва да ми кажеш всичко!

Не възнамерявам да ѝ разказвам всичко, разбира се. Затова започвам с общи приказки, които Берта бързо прекъсва с думите:

― Беше в Амстердам, но не си останала дълго там. Напуснала си града, без да ни съобщиш къде отиваш! Защо, Катрин?

― Пратих ви вест, но очевидно не е стигнала до вас ― промърморвам.

Трудно е да я лъжа в очите и Берта не се хваща, естествено.

― Това не е вярно! Просто си се измъкнала тайно от всички и не си пращала вест по никого! И мисля, че се сещам защо!

Погледите ни се срещат. Аз първа свеждам очи.

― Просто си побягнала ― изрича тихо Берта. ― Приставът беше тук, търсеше те. Искаше да говори с теб.

Пак вдигам очи към нейните и в тях виждам отражението на моя собствен страх.

― Каза ли за какво ме търси? ― смотолевям.

― Заради Хофърт.

Настъпва тишина, която аз нарушавам с дълбока въздишка.

― Разкажи ми всичко, Берта! ― прошепвам.

― Не, ти ми разкажи всичко! ― контрира ме тя. ― Вярно ли е онова, което приказват?

― Кое?

― Че си убила съпруга си?

Ако искаш да запазиш нещо в тайна, не трябва да се доверяваш на никого, дори на най-добрите си приятели. И тъй като нито мога да излъжа Берта, нито да си призная пред нея извършеното престъпление, аз предпочитам да замълча.

― Божичко! ― възкликва тя. ― Не ми казвай нищо! Разбирам! Мисля, че още тогава се досетих. Но след всичко, което ти причини онова копеле, надали мога да те виня!

― Хофърт беше пиян като талпа ― промърморвам. ― Строполи се в леглото си и престана да диша.

― Вярвам ти, милинка, и ако бях на твое място, и аз щях да се придържам тъкмо към тази история! Не казвай нищо друго на никого, даже на мен, за да не могат да го използват срещу теб! — Поема ръката ми и продължава: ― Емил познава Ван Вен, пристава. От него разбрахме, че братът на Хофърт ходил да се оплаче от теб, защото не вярвал, че е станало така, както разправяш.

― Да, Март! — подмятам презрително. — Защото не може да си намери място от яд, че цялото наследство на брат му дойде при мен само след една година брак!

― Да, и Емил ми каза, че братът си имал свои причини да очерни името ти. Е, ограничи се с това!

― Какво по-точно каза приставът, би ли могла да си спомниш? ― питам.

― Каза, че искал да ти зададе няколко въпроса. Постоя тук, Емил го черпи няколко халби и накрая приставът се издаде, че според доктора накрая Хофърт имал множество червени точици в очите си, което сочело, че се е задушил.

― Значи иска да говори с мен за това — прошепвам. Невъзможно ми е да скрия паниката си от Берта. Сърцето ми бие лудо в гърдите ми и усещам, че лицето ми пребледнява.

― Ако бях на твое място, изобщо не бих се вясвала по тези места. Трябваше да си стоиш там, където беше! ― казва тя.

― Берта е права — чуваме гласа на Емил, който е застанал на прага на стаята. — В един миг искат просто да говорят с теб, а в следващия те подлагат на жесток разпит!

Опитвам се да преглътна. Чувала съм достатъчно истории за методите на приставите да измъкват истината, така че не ми е трудно да си представя картинката. Пред очите ми започват да се редят видения на клещи за изтръгване на нокти и на дибата, с която изваждат ставите ти от местата им. При такива обстоятелства е много трудно да не си признаеш. И ако имат съмнения в теб, прибягват до подобни средства, изхождайки от идеята, че ако си невинен, Бог ще ти помогне да издържиш мъченията.

― Катрин, трябва веднага да се махнеш оттук! — отсича Берта. ― Нямам представа къде си била през цялото това време, но за теб щеше да бъде по-добре изобщо да не се беше връщала!

― Не мога ― прошепвам. ― Точно сега не мога да се върна там.

― Защо?

За момент се колебая дали да ѝ кажа истината, а после решавам да бъда честна.

― Там, откъдето идвам, върлува чумата — изричам.

Тази новина шокира приятелите ми много повече и от безмълвното ми признание за извършеното престъпление. Берта слага ръка на устата си. Емил се вцепенява.