Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Нали не си представяш, че ще тръгна сама? В Де Райп ще бъдем в безопасност, а и това е една отлична възможност да се запознаеш с близките ми. Без теб не тръгвам, да знаеш!

― Налага се! ― отсича безапелационно Еверт. ― При това колкото е възможно по-скоро, преди страшното да е дошло дотук! Не бих могъл да го преживея, ако с теб или с мъничкото се случи нещо!

― А аз не бих могла да го преживея, ако се случи нещо с теб, скъпи! ― изхълцвам аз.

Той погалва нежно бузата ми и казва:

― Няма друг начин, любов моя! След два дена изпращам цял товар чинии за Ден Хелдер. Капитанът на кораба е Ваут Кок, познаваш го добре. Можеш да пътуваш с него до Алкмар, а оттам до Де Райп е лесно.

Умислям се и след малко изричам:

― Май всичко вече си обмислил, а?

―Да! И не подлежи на обсъждане, Катрин! Наистина държа да заминеш! Веднъж вече изгубих жена и деца, не желая повече да се повтаря!

Хората, които бягат от чумата, не са особено долюбвани. Те нарушават търговския и обществен живот и осакатяват града далеч преди пристигането на самата болест. Градските власти на Делфт са поставили навсякъде табели, с които се опитват да убедят гражданите на Делфт, че няма никаква опасност и че не е необходимо да бягат.

Засега хората се бяха вслушвали в това предупреждение, но на сутринта след разговора ми с Еверт плъзват слухове за първи жертви на чумата в самия Делфт.

Моментално настава паника. Онези, които могат да си го позволят, потеглят към вилите си извън града или при роднини на други места. Но повечето жители на града остават.

― Няма никакъв смисъл да бягаме ― казва Аделаиде, когато двете случайно се сблъскваме на улицата. ― Господ отдавна е взел решение кой ще живее и кой ще умре. А онези, които бягат, не знаят, че и да бягат, не могат да избягат от греховете си!

― След като е вече решено, защо тогава градските власти затварят портите и издават всевъзможни нови заповеди? ― питам аз. ― Според мен Господ няма милост към глупаците! Дал ни е здрав разум и държи от нас да го използваме!

― Нали всъщност той е направил чумата толкова заразна? ― държи на своето Аделаиде. ― Следователно той решава кой да се зарази от нея и кой не. И кой да оцелее, след като я изкара. Затова ние оставаме тук! Ти също би трябвало да останеш!

Аз не отговарям, просто поставям ръка върху корема си. Може би наистина няма да мога да избягам от греховете си и болезнената смърт е справедливото ми наказание, но моето дете няма никакви грехове и не е длъжно да страда заради майка си! Вдъхновена от тази мисъл, в мига, в който се прибирам вкъщи, аз се втурвам на горния етаж, за да си приготвя багажа.

През този следобед и вечерта си вземам довиждане с приятелите. Йоханес ме прегръща и казва:

― Дано чумата да не стигне чак толкова далече на север и да успееш да се спасиш!

― Ти и семейството ти също трябва да се махнете оттук! ― казвам аз.

― Може и да го направим ― кимва той.

Споглеждаме се и се усмихваме един на друг, но в усмивките ни няма и капчица радост.

През последната ми нощ у дома двамата с Еверт се любим часове наред. С всяка целувка и всяка милувка аз си давам реална сметка, че това може да бъде последният ни път. Накрая заспиваме, а когато на сутринта светлината нахлува иззад кепенците, аз се разплаквам.

― Не плачи, любов моя! ― прошепва съпругът ми, изтрива нежно сълзите от бузите ми и ме целува.

― Обещай ми, че ако положението се влоши, веднага ще напуснеш града! ― изхълцвам аз. ― Каквито ще поръчки да има!

― Обещавам! ― кимва той. ― Все пак искам пак да те приема в обятията си и да отгледам детето си!

После ставаме и се обличаме. Еверт грабва вързопа ми и двамата тръгваме покрай канала, над който, подобно на облачета дим, е увиснала утринната мъгла. Ваут вече е на линия и помага на Клас да качи товара на борда.

Не съм си вземала довиждане с Якоб, но сега най-неочаквано се оказвам лице в лице с него. Той не казва нищо, само задържа погледа ми за няколко секунди.

― Оглеждай се за Март! ― промърморва накрая, после се обръща и влиза обратно в магазина.

― Хайде, вече трябва да потегляте! Чака ви дълго пътуване ― казва Еверт, подава багажа ми на капитана, а мен придърпва в обятията си.

Последна целувка, дълга прегръдка и аз се качвам на борда на корабчето. То е доста голямо, с кабина, която предлага защита срещу стихиите. Настанявам се на пейката там и помахвам на съпруга си, докато Ваут развързва лодката и я изтласква назад от брега.