Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

Ръцете ми автоматично се плъзват към корема ми и аз прехапвам устни.

Никой не знае как се разпространява чумата, но е добре известно, че е много заразна. Прекратяването на всички видове търговия с близките и по-далечни села и градове е невъзможно хората имат нужда от храна. Но пък има много строги проверки на всички, които се опитват да влязат в града. Съществуват подозрения, че изпаренията от чумата се отлагат върху кожата, косата и дрехите на хората, затова пътуващите търговци, театралните трупи, каруцарите и корабните капитани вече не са добре дошли в Делфт. Останалите пътешественици се подлагат на подробен разпит и всеки, който идва от район, засегнат от чумата, бива моментално връщан обратно.

В регионите, където няма чума, търговията върви нормално, макар че и в това се крие немалка доза риск. Има значителен брой търговци от заразени области, които се опитват да се вмъкнат при нас по заобиколни маршрути. Пазачите на портите следят строго вида на влизащите, ала няма никакви гаранции, че неволно няма да пуснат човек, който вече е заразен. Доста често самите приносители на заразата нямат представа, че са болни.

И в съседните градове проверките са точно толкова строги, колкото при нас. Въпреки това чумата вече е стигнала до Гауда и Ротердам. Може да се каже, че вече чука на прага на Делфт.

― Страхуваш ли се? ― пита веднъж Якоб, сварил ме в магазина.

Занимавам се с бърсане на праха от чиниите на витрината, въпреки че клиентелата ни напоследък е доста оредяла. Якоб слага щайга със слама на масата и много внимателно поставя в нея една голяма ваза, предназначена за богат търговец в Амстердам.

― Разбира се ― отговарям. ― Защо? Ти не се ли страхуваш? ― Кимвам с глава по посока на вазата, която той подготвя, и допълвам: ― Това е последната ни доставка. Няма да се изненадам, ако не бъде допусната в Амстердам.

― Още нищо не са ни върнали оттам ― отвръща Якоб. ― В Амстердам очевидно няма чума.

― Засега. Но в Ротердам вече върлува, което не е особено далече.

― Схидам е само на един хвърлей разстояние от Ротердам, а там няма нищо. Така че близостта на градовете не е никаква гаранция ― поглежда ме косо и добавя: ― Жалко! Тъкмо при теб най-сетне всичко се нареди и ето ти сега чума!

Продължаваме да работим в мълчание, което пак той прекъсва първи, като казва:

― Знаеш ли, Катрин, възхищавам ти се! Никога не съм предполагал, че ще можеш да се грижиш толкова добре за себе си! Двамата с теб доста си приличаме.

― Така ли смяташ? ― смръщвам се аз.

― Убеден съм! И двамата искаме по-добър живот и сме готови да сторим всичко необходимо, за да го постигнем! Да вземем за пример теб — първо имаше една наистина добра работа, а сега не само си омъжена за шефа, но и носиш неговото дете. Свалям ти шапка!

― Нека изясним нещо веднъж завинаги ― изричам хладно. ― Омъжих се за Еверт, защото го обичам!

― Безсъмнено! ― изсмива се подигравателно Якоб. ― Но фактът, че той има преуспяващ бизнес не вреди, нали? Като гледам, не само че не ти е навредил, но и ти се отразява доста добре! Както и на мен, между другото. Да се надяваме, че чумата няма да ни отнеме всичко това!

Тази нощ се притискам плътно в тялото на съпруга си. Топло е и затова лежим под чаршафите с отворени вратички на леглото. Не можем да заспим.

― Искам да напуснеш града ― изрича най-неочаквано той.

― Искаш да кажеш да избягам, така ли? ― вдигам очи към него аз в нощния полумрак.

― Да ― кимва мрачно той. ― Тук започна да става твърде опасно за моя вкус.

― Чумата може пък да подмине Делфт. С всички тези мерки, които градските власти вземат, като нищо ще го подмине!

― Всички градове вземат мерки, при това същите! ― изтъква Еверт. ― Затова и за нас няма никакви гаранции, че ще ни се размине. Можеш да отидеш при родителите и братята си.

Претъркулвам се по гръб и се вторачвам в дъските над главата ми. Да си отида у дома… Да, бих могла. В провинцията чумата се разпространява значително по-слабо. Освен това така ще мога да видя семейството си. Както и другите селяни, естествено, но с приближаването на чумата надали ще им бъде до мен. И веднага след тази мисъл си давам сметка, че Еверт всъщност изобщо не включва себе си в това пътуване.

― Ами ти? ― обръщам се към него аз. ― Ще дойдеш с мен, нали?

― Не мога. Трябва да управлявам бизнеса си. Заради чумата броят на поръчките ни е значително намалял, затова става още по-важно да бъдат изпълнявани качествено и навреме!