Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Обаче после и друг човек свидетелства за истинността на тези приказки ― отбелязвам, все още не напълно убедена. ― Мъжът беше добре облечен и каза, че чумата вече била стигнала дори до Бреда и Ден Бош!

― Съучастник ― обажда се мрачно Еверт. ― Подобни мошеници никога не работят сами. Бих се обзаложил на колкото поискате, че в момента тези двамата седят в някоя кръчма и си броят нечестно спечелените пари — поглежда към доставчика на дърва и добавя: ― Съгласен ли си с мен?

― Напълно! ― отсича човекът, мята се на капрата на каруцата си и хваща юздите. Вместо довиждане допълва: ― А дори и да е вярно, пак не можем да сторим нищо по въпроса. Всички сме в Божиите ръце!

Тези думи отекват в съзнанието ми през цялата вечер. Простичката истина, която се съдържа в тях, изобщо не улеснява приемането им. Наясно съм, че в момента все някъде по света има чума. Преди пет години беше стигнала до Алкмар, но Де Райп беше многократно пощаден. Дотолкова, че досега нито веднъж не ми се е налагало да се сблъскам с нея. Което не означава, че нямам представа какво е да бъдеш сполетян от тази ужасна болест. Дядо ми и баба ми, а след тях и родителите ми са били свидетели на страховити чумни епидемии. Всеки от по-възрастните познава поне по един човек, загинал от нея. Чумата е истински кошмар! За онези, които се окажат с белодробна чума, не може да се направи нищичко. Високата температура в комбинация с пронизващи болки в гърдите и все по-затруднено дишане бързо преминават в безсъзнание, следвано от болезнена смърт. Бубонната чума предоставя малко по-големи шансове за оцеляване, обаче дни наред те държи буквално в ада. Първият признак, че си се заразил с черната смърт, е температурата, придружена от треска, след което по различни места на тялото ти се появяват бучки. Тези бучки се превръщат в черни, пълни с гной циреи, наречени бубони. Болестта обикновено продължава десет дни. Малцина дочакват края на десетия ден. След този период чумата или изчезва завинаги, или пак атакува с нови бубони и тежко вътрешно кървене. Не е известно от този втори етап някой да е излязъл жив.

Засега обаче като че ли наистина няма непосредствена опасност. Благодарение на търговията ни всеки ден имаме възможност да разговаряме с доставчици, корабни капитани и пътуващи търговци. И винаги ги питаме за чумата. Сведенията, които идват от юг, са доста противоречиви. Един твърди, че броят на смъртните случаи в Бреда и Ден Бош е много голям, друг заявява, че там нямало нищо. Трети пък подхвърля, че наистина имало неколцина споминали се от чума, но като цяло не се е разпространила. Както изглежда, Антверпен е последният засегнат от болестта град и чумата бавно отшумява. Поне на този етап.

― Видя ли, отива си! — казва Еверт, когато търговецът, влязъл в нашия дюкян, излиза. Прегръща ме през кръста, целува ме нежно по врата и допълва: ― Всичко ще бъде наред, скъпа! Успокой се!

Ударът се стоварва в средата на юли. Новината се носи из птичия пазар между Улицата на хористите и моста Пул. Чумата е нападнала Дордрехт и Хоркем, при това безмилостно. Всички говорят за нея. Този път няма нито един спокоен човек. Градският глашатай обикаля по улиците и съобщава, че градските власти вземат строги мерки за предотвратяване достъпа на чумата до Делфт.

Малко по-нататък зървам Анхелика, хванала за ръце двете си дъщери и се насочвам към тях.

― Катрин, чу ли? ― вдига тя към мен пребледнялото си от страх лице.

― Да, но нали вземат мерки? Щели да залостят вратите.

― Говори се, че чумата се разнасяла от отровни газове. Как възнамеряват да спрат тях?

― Нямам представа ― отвръщам и в този момент забелязвам, че Катерине и Гетруде са вдигнали глави към нас и ни гледат уплашено.

― Какво е това чума? ― пита хрисимо Гетруде.

― Една болест ― отговарям. ― Но е много далече.

― Колко далече?

― Чак в Дордрехт.

― Тогава защо всички са толкова уплашени? — оглежда се с интерес Катерине.

― Ние тръгваме! — отсича внезапно Анхелика. — Само ще се отбия в аптеката да видя дали няма да имат да ми дадат някаква пудра или нещо подобно. Няма да е зле и ти да го направиш, преди да са свършили всичко!

Кимвам и ги гледам как отминават, момиченцата доверчиво стиснали ръцете на майка си. След разговора си с Йоханес вече не вярвам на никакви цярове. Онова, което той каза, звучеше напълно логично ― ако съществуваше лекарство за чумата, вече нямаше да я има. Дали ще живеем, или ще умрем, зависи изцяло от Божията воля.