Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Ще ми бъде по-лесно да ви изброя онези, в които я няма. Защото е навсякъде. Вече е успяла да отнесе над половината от населението на Антверпен. Ковчезите им привършили, та започнали да хвърлят чумавите в обща яма.

Из тълпата се чуват недоволни мърморения и подвиквания.

― Не го слушайте този дърт глупак! Половината Антверпен ли? Че той откъде знае? ― провиква се продавачът на риба иззад сергията си.

― Знам, защото съм оттам ― отговаря амбулантният търговец. ― И видях всичко с очите си!

― Аха, видял си значи! Тогава защо и ти не си чумав, а? Или може би вече си? И защо изобщо си дошъл, щом си оттам? Тъкмо хора като теб ще доведат чумата зад стените на нашия град!

От тълпата се разнасят гласове на съгласие. Към амбулантния търговец се обръщат гневни лица.

― Не съм се разболял, защото бях достатъчно разумен да избягвам големите градове! — провиква се търговецът. — А и защото разполагам с лекарство, което предпазва от чумата! Ето, вижте! ― Бръква в кошницата си и вади оттам някаква стъкленица. ― Този еликсир ме пази от чумата! Ако някой вече се е заразил, не помага. Работи само като предпазно средство. По две глътки от него три пъти на ден и чумата ще ви подмине!

― Какво има в тази отвара? ― подхвърля едра жена, скръстила ръце пред гърди.

― Това е тайна рецепта, която се пази в моя род от векове ―отговаря амбулантният търговец. ― Затова няма да ви кажа какво има вътре, мадам, все пак съм търговец, с това си изкарвам хляба! Еликсирът се продава, разбира се, но не са ми останали много стъкленици от него. Докато стигна дотук, успях да спася много хора ― доловил недоверието на публиката си, търговецът се озърта и продължава: ― Не ми вярвате, така ли? И как иначе щях да стигна дотук, без да се заразя с чумата, ако не разполагах с предпазно средство, а? ― Вади още две стъкленици и вдига трите високо. ― Заповядайте! За най-решителните! Много скоро ще разберете, че говоря истината! Когато зловонните пари на чумата стигнат и до вашия град, ще се спасят само онези, които са пили от моя еликсир!

Поглеждам неуверено към стъклениците и питам:

― По колко са?

― Десет петачета за стъкленица, господарке. Това не е много за нещо, което ще ви спаси живота, нали?

― Да си купим една, а? ― подшушва ми уплашена Анна.

― И кой може да докаже, че изобщо има чума по нашите земи? ― провиква се пак продавачът на риба. ― Аз не съм чул нищичко по този въпрос! ― После само с един замах на ножа си срязва главата на една треска и я хвърля на земята.

Отзад се появява един добре облечен господин и заявява:

― Вярно е! Аз търгувам с хора от Антверпен и мога да ви гарантирам, че чумата върлува там с пълна пара. Има я и в Бреда, и в Ден Бош, така че със сигурност се придвижва на север!

Междувременно около нас тълпата расте. Хората се притискат около амбулантния търговец, а думите на добре облечения господин започват да се предават от уста на уста. Млада жена с дете на ръце си проправя път през народа, подава ръка на амбулантния търговец и казва:

― Дайте ми една стъкленица!

Останалите хора се поколебават за миг, но после един след друг започват да отварят кесиите си и да се насочват към търговеца. Аз проверявам да видя дали са ми останали десет петачета. Анна прави същото. Тъкмо броя монетите, когато усещам върху рамото си нечия ръка. Обръщам се и виждам Йоханес.

― Не позволявай да те заблуждават, Катрин! ― казва той. ― Никой на този свят не разполага с лекарство против чумата, още по-малко този човек! ― И ме отвежда настрани.

― Откъде си толкова сигурен? ― изтъквам притеснено аз. ― Нали виждаш, че той не е заразен? — И обръщам поглед към хората, стълпили се около търговеца.

― Най-вероятно дори не е припарвал до Антверпен и само е чул за чумата. След като най-добрите лекари не са успели да открият лекарство против чумата, откъде накъде тъкмо той ще разполага с такова, а? Помисли разумно!

Връщам монетите в кесията си с дълбока въздишка и отвръщам:

― Всъщност си напълно прав. Анна, прибери си парите!

― Уплашени сте, което е напълно логично ― допълва Йоханес. ― Че кой няма да се уплаши от подобни новини?! А мошеници като него знаят много добре как да се възползват от страховете на хората!

― Вярваш ли, че чумата наистина пълзи насам? ― питам аз.

― Нямам представа. Може би наистина върлува някъде на юг, но това не означава непременно, че ще дойде насам. Епидемия, която избухва така внезапно, обикновено и затихва внезапно.