Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Някои мъже просто са си такива ― изрича меко Матиас. ― Но не всички! Не всички!

― Така е… ― въздъхвам. ― Проблемът е, че никога не можеш да прецениш само по външния вид на мъжа дали обича да бие жени, или не. Разбираш едва тогава, когато е твърде късно, когато вече си омъжена за него.

― Следващия път, ако това изобщо ти се случи, разбира се, изправи долната твар пред съдията! Не знаеше ли, че законите в нашата страна забраняват на мъжете да бият съпругите си? Не това е искал Господ Бог, когато е събрал мъжа и жената!

― Ти женен ли си? ― питам.

― Не и не възнамерявам да се женя ― отговаря той. ― Искам да пътувам, да видя свят. Работя в компанията на брат ми. Той е търговец и един от директорите на Източноиндийската компания. Но тъй като няма никакво желание да се размотава насам-натам, аз върша това вместо него.

― Къде ходиш обикновено?

― Предимно до Италия и Норвегия, не особено далече, за съжаление. Ще ми се да можех да отида по-далече! Да видя Изтока, Китай, Индиите [9] Индии ― название на земите в Южна и Югоизточна Азия заедно с прилежащите им острови, характерно за периода на XVII–XIX век, по време на съществуването на нидерландската, а по-късно и британската Източноиндийска компания. Тук става въпрос за така наречените тогава Източни Индии. Под Западни Индии са имали предвид района на Карибския басейн. ― Б. пр. … Не си ли се питала понякога какво има в другия край на света? Как изглеждат тамошните земи, какви хора живеят там?

― На този етап смятам, че ми е напълно достатъчно да разбера какъв е светът извън Де Райп и Алкмар ― отговарям аз и той се разсмива.

Може би е заради фамилиарния начин, по който ми говори, заради бръчиците, които се появяват край очите му, когато се смее, или заради тембъра на гласа му. Не знам каква точно е причината, но аз се примъквам по-близо към него. Матиас е приятен човек. Даже повече от приятен. Очевидно и той мисли същото за мен, защото непрекъснато се привежда към мен и ме докосва, докато говори. Лицето му се озарява от някаква особена светлина и аз не съм в състояние да отлепя очи от него. Някакво странно чувство се разлива по цялото ми тяло, подобно на малки мехурчета въздух под кожата ми.

С напредването на вечерта светът се смалява все повече и повече, докато накрая всичко, което остава от него, е масата, на която сме седнали, и свещта, която ни осветява. Отдавна минава полунощ, когато най-сетне решавам да си легна. Матиас ме изпраща към горния етаж. Когато стигаме до стълбищната площадка, той впива очи в моите. Виното е отслабило значително волята ми, затова, когато устните му намират моите, аз се оставям да бъда целуната. Устните му са едновременно страстни и нежни. В тялото ми се надига желание и аз се хвърлям на врата му. В отговор той започва да гали гърба ми, после ръцете му бавно слизат надолу към задните ми части и накрая пак се плъзват нагоре.

Едва когато се опитва да развърже връзките на корсета ми, аз събирам сили да го отблъсна ― леко, но безапелационно. Той се усмихва тъжно.

― Харесвам те, Катрин! ― прошепва в ухото ми. ― Много те харесвам! Щастлив съм, че животът ме срещна с теб! Надявам се, че съвсем скоро ще се видим в Амстердам!

― Да, и аз се надявам.

― Ако брат ми се окаже толкова глупав, че да не те наеме, моля те, на всяка цена съобщи на прислужницата къде мога да те намеря!

Кимвам и му обещавам, че ще го направя. После пак се целуваме. Първо нежно, а след това с все повече и повече страст. Усещам как тялото ми отново отвръща на целувката ― дотолкова, че слагам край на това, като отстъпвам бързо назад и отварям вратата на стаята си. Усмихвам се на Матиас и влизам вътре. Преди да затворя вратата, той ми изпраща въздушна целувка и казва:

― Ще се видим в Амстердам!

Когато на следващата сутрин слизам в пивницата, за мое голямо разочарование установявам, че Матиас вече е тръгнал.

― Имаше ранна среща в Ден Хелдер ― пояснява Емил. ― Помоли ме да ти предам това! ― И ми връчва някакъв свитък.

Препоръчителното писмо. Обръщам го няколко пъти в ръцете си и накрая промърморвам:

― Нещо друго не каза ли?

― Каза, че къщата е в първата половина на Кайзерсхрахт и че се надява съвсем скоро да те види ― отговаря Емил.

Аз мога мъничко да чета ― пасторът в Де Райп беше организирал специален клас, когато бях малка. Смяташе, че е много важно момичетата също да могат да четат, за да могат да предават на децата си Божието слово от Библията. Помня достатъчно от онези уроци, за да успея да схвана какво най-общо пише в писмото, но свитъкът е с печат.