Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

Това ми прозвучава леко двусмислено, но решавам да приема, че става въпрос просто за работата ми при него. Което изглежда напълно логично в мига, в който влизам в грънчарницата. Доколкото виждам, по време на моето отсъствие производството се е удвоило. Стените на нашето студио, които доскоро бяха съвсем празни, са покрити с рафтове, пълни с чакащи за изпичане съдове. И двете пещи работят на пълни обороти. Навсякъде се виждат щайги с дърва за огрев, чували с минерали за рисуване и кошници с готова продукция, чакаща да бъде доставена на клиентите. В един от ъглите на студиото две нови момчета имат единствената задача да стриват бои, на всяка от масите за рисуване работи по един художник.

― Не се притеснявай, ще намерим място за теб ― казва Еверт, когато забелязва изражението ми. ― Ако другите се посместят мъничко, ще можеш да седнеш в някой ъгъл. И без това така ще ти бъде по-лесно с този крак.

Откъм двора се чува някаква врява и аз се придвижвам бавно с патериците си до прозореца, за да видя какво става. Мястото, на което преди се припичаше котката, сега е пълно с ръчни колички, каци и щайги с глина и навсякъде наоколо тичат мъже.

― Много народ, много нещо! ― казвам на Еверт, който е застанал до мен.

― Така е. Едва смогвам с броя на поръчките. Пристигат от всички краища на страната, а наскоро заваляха поръчки даже от Англия!

― Значи начинанието ни се радва на успех ― усмихвам се аз.

― На огромен успех! И тъй като идеята беше изцяло твоя, смятам, че заслужаваш повишение на надницата. Оттук нататък ще получаваш толкова, колкото плащам и на всеки мъж, извършващ твоята работа!

― В такъв случай се хващам веднага на работа, преди да си размислил ― отвръщам доволно. Почти съм обърнала гръб на прозореца, когато някой на двора минава през периферното ми зрение. Якоб! Първоначално онемявам, а после изтърсвам: ― Какво прави пък този тук?!

― Просто си търсеше работа, а аз имах нужда от хора, които да обработват глината ― отговаря Еверт. — Защо, това проблем ли е?

В този момент, сякаш усетил присъствието ми, Якоб поглежда директно към мен. Разстоянието между нас е поне няколко метра, освен това ни дели и прозорец, но аз веднага долавям заплахата, която се излъчва от него. В продължение на няколко секунди погледите ни се приковават един в друг. Накрая той се обръща и продължава по пътя си.

― Не ― отговарям на Еверт, който ме гледа в очакване. ― Никакъв проблем.

За щастие, Якоб се държи на разстояние. Въпреки това аз продължавам да не му вярвам и правя всичко възможно да не му заставам на пътя. Което по принцип не е особено трудно, тъй като различните видове работа, която извършваме, ни задържат в различни краища на грънчарницата. След известно време безпокойството и опасенията ми заради неговото присъствие наблизо намаляват. Може пък в крайна сметка наистина просто да си е търсел работа, а аз съм прекалено подозрителна.

Кракът ми постепенно се оправя. Не след дълго вече мога да оставя за малко патериците и да направя няколко предпазливи крачки, за да взема нещо, което ми трябва. Все пак продължавам да се подпирам по масите и шкафовете около мен, защото още не смея да се отпусна напълно.

Дните намаляват все повече, а с тях и часовете за работа. Ала търсенето на холандския порцелан, както започнахме да наричаме нашия нов вид керамика, продължава да нараства, затова ние сме длъжни да се трудим по-усърдно от всякога. Не си вземаме никакви почивки ― даже обяда си хапваме набързо, между отделните задачи, за да използваме максимално всяка минута от дневната светлина.

Цветя, пауни, дракони, орнаментирани дървета и дребни фигурки на китайци изпълват дните и нощите ми. През деня ги рисувам, нощем ги сънувам. Украсявам чинии и вази и ставам все по-добра и по-умела. Не след дълго започвам да оценявам работата си отпреди две седмици като аматьорска ― вече топвам четката в бурканчето с доста по-сигурна ръка, а линиите ми стават доста по-гладки, с едно елегантно движение, без да вдигам нито веднъж връхчето на четката от повърхността на съда. Това слага окончателно край на петната от отцеждането на четката при всеки допир до повърхността и дава много по-приятен на вид краен продукт. Двамата с Франс експериментираме с различни видове четки и накрая стигаме до заключението, че най-добрите за нашата цел са четките от самур ― с дълъг косъм и фино връхче, което е идеално за всички контури.