Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Кой по-точно е този?

― Едно време работеше за Хофърт в нашата ферма. Беше ни ратай.

― И защо е дошъл тук?

― И аз още се чудя ― отвръщам.

― Но пък е напълно прав за лечението, което ти провеждат тук ― казва Еверт. ― Вонящите превръзки не са никак добър признак!

Исак и Аделаиде също ми идват на посещение, но за мой късмет не остават дълго. Треската ме изтощава и затова предпочитам да бъда сама. На следващия ден обаче Аделаиде се връща. Поставя ръка върху челото ми и ме оглежда със сериозно изражение изпод ленената шапчица. Накрая пита:

― Искаш ли нещо за пиене?

― Да ― изричам със стържещ глас. Устата ми е пресъхнала, устните ми са започнали да се цепят.

Аделаиде излиза и не след дълго се връща с калаена чаша. С една ръка ми помага нежно да се изправя до седнало положение, а с другата поднася ръба на чашата към устните ми.

Докато аз пия жадно, тя изрича:

― Знаеш ли, моля се за теб!

Веднъж Еверт ми беше споменал, че Аделаиде още следва старата вяра. Че е много набожна католичка и се доверява напълно на Божия промисъл. Лично аз невинаги питая чак такава вяра в Неговите намерения — особено през последните няколко дена. Постоянният хор от стенания и вой около мен ме кара да се чувствам оставена по-скоро на Неговата милост, отколкото под Негова защита. Но предпочитам да не споделям всичко това с Аделаиде, която седи до мен и прехвърля броеницата, скрита под диплите на роклята ѝ.

― Подложена си на велико изпитание, Катрин! ― казва. ― Самата аз се питам колко ли дълго бих могла да издържа тук, ако бях на твое място. А спасяването ти е истинско чудо!

― Но защо точно аз? ― промърморвам, като се опитвам да накарам очите си да я фокусират. Имам чувството, че лицето ѝ е в някаква мъгла ― уж близо, а всъщност много далеч. ― Защо един бива пощаден, а друг ― не?

― Защо наистина…

― Не разбирам — продължавам да каканижа. — Извършила съм толкова много лоши неща! Такава грешница съм!

― Не сме ли всички такива?

― Направих неща, за които те пращат директно в ада. Неща, за които гориш в адските огньове. Когато бях приклещена под онези отломки и огънят приближаваше все повече и повече, си казах: „Ето, това е! Адът!“ Знаеш ли какво точно трябва да се направи, за да получиш опрощение? За католиците това не е трудно ― купуват си индулгенции или казват по няколко пъти молитвата към Дева Мария. Или извършват някакво поклонение — нареждам ли, нареждам аз. ― Много бих искала да извърша и аз някакво поклонение. Мислиш ли, че тогава Господ Бог ще ми прости? Защото аз не съм сигурна. За да получиш опрощение, трябва да изпитваш угризения ― а аз не ги изпитвам. Ако трябва, пак бих постъпила така, както постъпих тогава.

Една хладна ръка върху челото ми ме кара да замълча. От много, много далече до мен достига успокояващият глас на Аделаиде:

― Не говори толкова много, Катрин! Аз ще остана при теб. Хайде, поспи си сега!

Хората идват и си отиват. Когато съм будна, чувам приглушени гласове и зървам неясни фигури да се плъзват покрай мен. Имам чувството, че никога не съм напълно будна, че сякаш лежа под вода и гледам към повърхността, където вълничките размазват всички образи и гласове.

Една сутрин най-сетне се връщам на повърхността. Светът около мен отново идва на фокус, звуците пак стават съвсем ясни ― така, както бяха някога. До мен седи Еверт с изпито, пребледняло лице.

― Най-накрая! ― изрича тихо. ― Как се чувстваш?

― Уморена.

― И как няма да си уморена?! Изкара много опасна треска! Опасявахме се, че… ― Млъква и прокарва ръка през косата си. ― Лекарят не позволи да те местим, затова стояхме при теб на смени. А Якоб ми даде някакво мазило, с което да намажа раните ти.

― Така ли?

― Да. Каза, че било нещо с невен, къпинови листа и живовляк. Радвам се, че го послушах и наложи раните ти с този мехлем, защото веднага ти помогна!

Невенът предотвратява инфекциите, а живовлякът е полезен за всякакви рани. Същото важи и за къпиновите листа. Якоб познава много добре старите традиции в билкарството. На село той винаги се грижеше за болните и ранени животни. И сега, макар да съм напълно наясно с подмолните му мотиви към мен, не мога да не съм му единствено благодарна за грижите.

― Говорих с Анхелика и Квентин ― казва Еверт. ― Можеш да останеш при тях. Тръгваме още днес!

Казвам си, че само аз ѝ трябвам на моята приятелка Анхелика, която всеки момент очаква да роди. Обаче съм твърде слаба, за да се опитам да възразя на Еверт.