Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― След седмица-две може би ще се чувствам мъничко по-добре ― смотолевям.

― В такъв случай след две седмици идвам и те вземам у дома! ― отсича безпрекословно Еверт. ― И въобще не ме интересува искаш ли, или не!

Карел Фабрициус издъхва от раните си същия следобед. Научавам го от Йоханес и Дигна, които също са дошли да ме видят.

― Може би е за добро ― промълвя тъжно Дигна. ― Горкичкият, беше обгорял като въглен! Ако беше останал жив, щеше да бъде осакатен и обезобразен до края на живота си!

Йоханес не казва нищо. Само седи вцепенен, вперил невиждащо поглед в далечината, неспособен да повярва, че един от най-добрите му приятели на този свят го е напуснал.

― Много се радваме, че ти оцеля! ― продължава Дигна, като поставя ръка върху моята. ― Сигурно си имаш ангел пазител, който бди неотлъчно над теб!

― Сигурно ― прошепвам. ― Само не знам с какво съм го заслужила!

― Всичко е случайност! ― внезапно се обажда Йоханес с дрезгав глас. ― Късмет, беда, смърт, живот… Няма справедливост! Бог не подбира!

― Йоханес! ― поглежда го възмутено майка му.

― Какво? Не е ли така, а? На този свят не знам по-добър човек от Карел! Винаги се грижеше за бедните и слабите, винаги беше готов да даде милостиня, всяка неделя ходеше на църква. Е, според теб какво беше направил, че да заслужи подобна смърт? И изобщо не ми казвай, майко, че това е част от великия Божи промисъл, защото, ако го чуя още веднъж, ще… Не знам какво ще направя. Обаче този промисъл изобщо не ми е ясен!

Дигна се смръщва и отваря уста, за да смъмри за пореден път сина си, но този път се намесвам аз, като казвам:

― Йоханес е прав, Дигна! Аз също не го разбирам този промисъл.

― Не е наша работа да го разбираме! ― изтъква назидателно тя. ― Ти специално бъди благодарна, че Бог те е спасил!

― О, благодарна съм му и още как! ― кимвам аз. Плъзвам бавно поглед из обширното помещение и погледът ми пада върху млада жена, която седи до малко момченце и плаче, защото ръцете на детето ѝ са били току-що ампутирани. ― Само дето наистина не разбирам принципа, по който ни съди ― допълвам с много тъга.

През следващите дни постепенно научавам всички подробности около сполетялото ни бедствие. Корнелис Сутенс ― собственикът на барутните погреби в някогашния Манастир на Бедните клариси, влязъл в складовете със запалена факла. Никой не знае какво точно се е случило после, защото самият Сутенс, разбира се, бил първият загинал. В складовете имало близо 30 тона барут, останали след битката с испанците от миналото столетие. Експлозията била унищожила цялата североизточна част на Делфт. На мястото на някогашните барутни погреби сега имало само дълбок кратер. По околните улици не била останала нито една здрава къща и градската стража още продължавала да изгребва оттам части от човешки тела.

Разбирам също така, че и в другите части на града щетите са значителни. Всички прозорци на църквата, включително скъпите от дъгоцветно стъкло, били надробени на дребни парченца, повечето от къщите наоколо били останали без покриви.

По последни данни загиналите били над петстотин, като още поне толкова били ранените и обезобразените, голяма част от тях сериозно. Броят на слепите и куците хора в Делфт внезапно скочил до небесата.

За щастие, грънчарницата на Еверт се намира достатъчно далече от мястото на експлозията и както научавам, при него пострадалите са не повече от една-две купи от рафтовете в магазина.

Времето върви бавно. Не съм в състояние да сторя нищо друго, освен да лежа по гръб. Единственото, което ме разсейва от мислите ми, е ежедневната суматоха из импровизираната лечебница. Лекарят идва при нас два пъти на ден, придружаван обикновено от хирург, който прави операции. Ханджията и ханджийката също са се посветили на грижите за болните и ранените, както и няколко от техните прислужници и ратаи.

Виковете и писъците от други части на огромното помещение ме карат да се радвам, че съм се отървала само с един счупен крак. Както той, така и всичките ми изгаряния и рани постепенно ще оздравеят ― за разлика от проблемите на мнозина други около мен. В момента, в който лекарят и хирургът се появят, започва запечатване и обгаряне на артерии, трепанация на черепи, изрязване на гнойни възпаления и ампутация на крайници. Въпреки че по цял ден държат вратите разтворени, вонята на алкохол, с който упояват пациентите преди операция, смесена със смрадта на гниеща плът нито намаляват, нито могат да се търпят.