Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

На пазарния площад са издигнали подиум, където се представят пиеса след пиеса, а в ъгъла на улицата има куклено шоу за децата. Има циганки в малки палатки, които гадаят бъдещето на хората, астролози, въжеиграчи и огнегълтачи. Не само площадът, но и съседните улици са пълни с каруци, предлагащи какви ли не лакомства, с които да си натъпчеш стомаха ― сладкиши със свинска мас, кифли с подправки и всякакви други неща.

Сблъскваме се в Исак и Аделаиде, излезли със своите близнаци. Поздравяваме се, провеждаме кратък учтив разговор и после всеки продължава по пътя си.

Особено голям е интересът към изложбата на смешните хора ― великани и джуджета, гърбушковци и деформирани на други места са подложени на внимателен оглед и обсъждане от гражданите на Делфт.

Малко по-нататък най-силната жена на републиката [17] През периода 1581–1795 г. на почти същата територия на днешна Холандия е съществувала държава Нидерландска република или Република на Седемте обединени провинции. ― Б. пр. показва как вдига голям дървесен ствол във въздуха. През публиката преминава развълнуването шушукане.

― Ама тя прилича на мъж! ― промърморвам и оглеждам подозрително жената.

― Защото е мъж! ― отсича пренебрежително Еверт. ― Сигурно е взел назаем дрехите на жена си.

― Еверт не вярва в нищо ― сръгва го ухилен Квентин. ― Еверт, какво ще кажеш да ти гледат, а? Аз миналата година се навих и ми казаха, че ще имам син!

― И аз мога да ти предскажа такова нещо ― тросва му се Еверт и поглежда презрително към палатката на близката гадателка. ― И ще имам петдесет процента шанс да бъда прав!

― Какво ще кажеш, да влезем ли? ― обръща се към мен Ан.

― Вие двечките влизайте! ― подканя ни Квентин. ― Държа да я питаш точно кога ще дойде бебето! ― И връчва на съпругата си една монета.

― Това мога да ти го кажа и сама ― след няколко месеца ― ухилва се Анхелика и дяволито си прибира монетата. ― Хайде, Катрин, ела!

Предава дъщерите си на баща им и ме хваща за ръка.

Аз вдигам глава към Еверт за помощ, но той само се засмива и казва:

― Защо пък не, върви! Стига да не приемаш твърде на сериозно циганските брътвежи!

Покривалото на палатката е вдигнато, което подсказва, че в момента при гадателката няма клиент, затова ние влизаме, кикотейки се. Широки, спуснати парчета тъмен плат създават мистериозна обстановка. Мирише на нещо странно, което не мога да позная.

Пред нас изниква млада циганка, облечена в светлозелена роба и прозрачен воал пред лицето. Усмихва ни се и изрича с тих, обигран глас:

― Заповядайте, седнете, почитаеми дами!

Ние сядаме, а очите на циганката се стрелват моментално към Анхелика. Без да казва нищо, гадателката поднася ръката си и след кратко колебание Анхелика поставя своята в нейната. Гадателката затваря очи и в продължение на известно време седи мълчаливо. Накрая клепките ѝ изпърхват, отваря очи и възкликва:

― Виждам дълъг, благословен живот! Очаква ви голямо богатство, мадам!

― Ами детето ми? ― пита нетърпеливо Анхелика. ― Момче ли ще бъде?

― Да, ще бъде момче. Раждането ще премине добре. А след него ще дарите този свят с още много здрави деца. Но под богатство имах предвид разрастване на търговията, мафрау! ― Вглежда се дълбоко в очите на Анхелика, сякаш там чете бъдещето ѝ, и отсича: ― Вашият съпруг ще започне бизнес, който ще бъде предаван от поколение на поколение, векове наред! Ще се превърне в голяма, преуспяваща компания!

― Но моят съпруг е помощник-грънчар! ― възкликва Анхелика.

― Значи е дошло време да се отдели и да открие собствена работилница! ― отсича циганката.

Пуска ръката на Анхелика, обръща се към мен и взема моята. Този път обаче очите ѝ не се затварят, а разширяват. Гледа ме втренчено в продължение на няколко секунди и аз усещам, че се изпълвам с грозни предчувствия.

― Какво? ― не издържам и питам.

― Трябва да внимавате, мадам! ― прошепва циганката. ― Грози ви огромна опасност!

По гърба ми пролазват студени тръпки.

― Каква опасност по-точно? ― прошепвам.

― Няколко опасности! Трябва да бъдете силна и да се молите много, за да се спасите от тях!

― Да бъда силна ли? Но какво по-точно бих могла да направя? ― питам паникьосано.

― Напуснете този град! ― отсича циганката. ― Заминете далече! Много далече! Това е единственото ви спасение!

В палатката настава тягостна тишина. Аз преглъщам с мъка и забелязвам, че Анхелика ме зяпа шокирана. Гадателката вече е затворила очи, но продължава да държи ръката ми. По едно време обаче се разтреперва и аз се откопчвам от нея.