Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Искаш ли да дойдеш с нас на панаира? ― пита Анхелика, която току-що е влязла в магазина. С нея са двете ѝ дъщерички ― Катерине и Гетруде, всяка от тях хванала майка си за ръка. Жакетът ѝ вече не може да скрие нарастващия ѝ корем.

Говорила съм с нея и преди, и още първия път усетих невероятна близост с нея. Това чувство се дължи в немалка степен и на Квентин, който не спира да говори за съпругата и децата си, както и за новото бебе, което е на път.

― Надявам се този път да е момче! ― беше споделил той с мен един ден. ― Анхелика се вбесява, когато кажа това. Що се отнася до нея, всяко дете е добре дошло, стига да оживее. Права е, разбира се. Но въпреки това не спирам да се надявам този път да бъде малко момченце!

― Мисля, че те разбирам — кимвам и се усмихвам. — За мъжа е нещо много особено да има син, както за жената ― да има дъщеря.

Сега, когато Анхелика вече стои пред мен, си спомням за този разговор със съпруга ѝ. Но на глас казвам:

― Панаирът няма ли да бъде твърде претъпкан за теб? В твоето състояние?

― Същата си като Квентин! ― тръсва глава тя. ― Ако зависеше от него, по цял ден щях да си стоя у дома. Той не може да разбере, че женското тяло е просто създадено да носи деца! Предишните ми раждания минаха добре, така че и това ще мине добре!

Не мога да не се съглася с нея.

― Права си ― кимвам. ― Що се отнася до панаира, ще ми бъде много приятно да го видя. Любопитно ми е да видя дали тукашният панаир протича по същия начин като нашия селски сбор.

― Най-вероятно по същия ― усмихва се Анхелика. ― В крайна сметка всичко се свежда до едно и също нещо! — Имитира надигането на халба бира и аз се разсмивам.

― А вие, деца? И вие ли ще ходите на панаира? ― обръщам се към момиченцата, които очевидно се смущават от вниманието, което им се оказва.

Катерине е на пет, Гетруде само на три, но и двете само кимат, глътнали езиците си. Застанали пред мен в миниатюрните си полички и жакетчета, с шапчици, кацнали весело върху непокорните къдрици, те са толкова сладки, че аз усещам как ме пронизва неописуема болка. Ако моят син не беше починал, сега щеше да бъде на една годинка.

Очите ми срещат очите на Анхелика. Виждам, че тя ме наблюдава с нежност и разбиране.

― И твоето време ще дойде, Катрин — изрича. — Сигурна съм в това!

― Така ли? Откъде?

― Не си ли забелязала как те гледа Еверт? А и непрекъснато говори за теб!

― Ние просто работим заедно ― промърморвам.

― Така е, но той те представя даже на приятелите си! Франс и Квентин никога не ги е представял, повярвай ми!

― Сигурно е така ― избухвам в смях аз. ― Но ако трябва да бъда честна, нямам представа какво да правя в тази ситуация.

― Каква ситуация?

― Проблемът е покойната съпруга на Еверт. Всички казват, че приличам на нея. Чудно ли е тогава, че той ме гледа така? Очевидно непрекъснато вижда нея!

Анхелика съвсем сериозно се замисля и накрая отсича:

― Не мисля, че вижда нея! Хесина е покойница вече от четири години!

― Това не е чак толкова дълго време за подобна ужасна загуба.

― Така е, но… ― започва Анхелика и след кратко колебание продължава: — Истината е, че най-тежка за Еверт беше загубата на децата му! ― Оглежда ме внимателно и допълва: ― Той спомена веднъж, че имаш връзка с брат му Матиас. Вярно ли е?

― Не беше нищо сериозно ― промърморвам аз. ― Ако беше, Матиас нямаше да замине на другия край на света за година и половина.

― Лесно им е на някои мъже! ― махва с ръка Анхелика. ― Мислят си, че ще ги чакаме с векове! Виж какво, не искам да се натрапвам, а и ти не си длъжна да ми казваш нищо, нали ме разбираш? Исках само да подчертая, че Еверт е съвсем различен тип мъж. Ще ти бъде добър съпруг. Любовта е хубаво нещо, но в крайна сметка най-хубавото е, когато мъжът е до теб!

В края на месец юли цял Делфт се скупчва на панаира. Даже богатите благоволяват да се смесят с простосмъртните.

Накипрени в най-хубавите си дрехи, те крачат наперено между амбулантни търговци, майстори по вадене на зъби и клоуни.

Панаирът в Делфт не е чак толкова по-различен от нашия селски сбор в Де Райп. Това си мисля, докато крача през тълпите в компанията на Еверт, Квентин, Анхелика и техните деца. Добре де, доста по-голям е и има много повече неща за гледане.

Но дори и тук по-закостенелите вярващи, водени от пастора, предупреждават за греховното влияние на панаира. Започнал като ежегоден пазар на датата на освещаването на първата католическа църква в града, сега той се счита за истинско светотатство от протестантите. Повечето от жителите на Делфт са протестанти, разбира се, но доколкото виждам, никой няма проблем с отдаването на празничния, приповдигнат дух на деня.