Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

Изправям се, поемам си дълбоко дъх и едва тогава тръгвам след Еверт. Той ме отвежда в малка канцелария зад магазина и, точно както подозирам, там ме чака Матиас. Приседнал на ръба на масата, наблюдава внимателно приближаването ми.

― Дошъл си да се сбогуваш значи ― казвам.

― Да. Вчера се разделихме по не особено приятен начин.

― И на мен не ми се стори приятен, но нямаше как да бъде по-различен. Не мисля, че имаме какво повече да си кажем.

― Само че след година и половина ще се върна и се надявам да те заваря все още тук ― казва той.

― За година и половина могат да се случат много неща ― контрирам аз.

― Така е… ― кимва той, приближава се до мен и погалва нежно бузата ми. — Възможно е да срещнеш друг.

― Напълно възможно.

― Възможно е също така вече да си омъжена.

― Да, и това е възможно.

― Бих предпочел да не става така.

Въздъхвам и отговарям:

― След като не искаш да се омъжвам за друг, то тогава ти се ожени за мен! А ако не искаш да го направиш, нямаш никакво право да изискваш от мен да те чакам!

― Харесва ми, когато се държиш като коварна жена! ― ухилва се той. ― Между другото, нося ти нещо.

За момент през сърцето ми проблясва надежда, но малкото пакетче, което той ми подава, не е в подходящата форма за това. Развързвам панделката и постепенно пред мен се разкрива гривна, обсипана със сини камъни, сини като метличина.

― Лапис лазули ― пояснява Матиас.

― Великолепна е! — възкликвам и побързвам да потисна разочарованието си, като плъзвам гривната на ръката си.

Матиас ме придърпва към себе си. Устните му намират моите и ги целуват леко.

― Ще се върна ― промърморва. После се обръща и излиза. А аз просто продължавам да си стоя там, където той ме остави.

Ароматът му все още се носи във въздуха около мен, все още усещам топлината на устните му по моите. Един кратък разговор, една целувка и всичките ми защити падат. Подпирам се на масата, за да не падна, и потискам желанието си да хукна след него. Потискам и рукналите си сълзи, като се втренчвам в пода и си поемам дълбоко дъх няколко пъти. Когато вдигам глава, на прага стои Еверт. Нищо не казва.

Точно когато тишината става непоносима, той изрича:

― Ако бях на твое място, не бих го приемал на сериозно.

― Така е, няма да го приемам на сериозно — отвръщам с дрезгав глас аз.

През следващите дни се старая да не мисля много за Матиас. След като научавам, че корабът „Делфт“ на Източноиндийската компания е напуснал пристанището на Делфтшафен, аз се отдавам изцяло на работата си. Печенето на керамични съдове е трудоемък и продължителен процес. Необходими са четирийсет часа поддържане на огъня, докато пещта се нагорещи достатъчно, за да пече глинените съдове, а после още три дена, докато изстине достатъчно, че да позволи изваждането им.

Еверт ми разказва, че някога баща му е бил първият производител на майолика в околността ― груба керамика с орнаментален гланц, произхождаща от Италия, а после, когато той самият наследил работилницата, поставил началото на производството на фаянс.

― Фаянсът е по-фин вид керамика ― обяснява ми той. ― Малко прилича на порцелана, но не е толкова лек. Днес го произвеждат почти навсякъде. Наричаме го холандски порцелан.

― Великолепен е! ― възкликвам и внимателно обръщам в ръцете си една чиния с бели и сини рисунки.

― И невероятно скъп ― обажда се Квентин, неусетно застанал до нас. ― Струва три пъти повече от майоликата. А напоследък търсенето му намалява все повече и повече.

― Затова ли изработвате предимно обикновена керамика? ― питам заинтригувано аз.

― Да. Тя винаги се продава добре, въпреки че не носи кой знае какви печалби ― отговаря Еверт. — През последните няколко години ми се наложи да освободя няколко много добри художници, защото бяха принудени да рисуват единствено дребни бели цветенца. Тази работа може да я свърши дори чирак!

― И аз ― вметвам.

― Ти можеш много повече, а струваш много по-малко.

― Толкова ли зле вървят нещата в грънчарските работилници? ― питам. ― Забелязвам, че тук има доста работници.

― За работниците си права, но просто няма достатъчно поръчки, за да могат всички в нашия бранш да си изкарват прехраната с това. Сега на мода е китайският порцелан и не виждам никакъв начин, по който можем да се съревноваваме с него.

― Матиас ми каза, че сега доставките на порцелан били прекратени заради някаква гражданска война в Китай ― подмятам.