Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Защото не си се ограничил само с един стил ― отбелязвам.

― Именно! А теб какво те води в нашия град, Катрин Барентсдохтер? — пита Йоханес, връща се на масичката и аз се настанявам срещу него.

― Търся си работа — отговарям. — Матиас каза, че брат му има нещо за мен, затова оттук отивам право при него.

Йоханес не отговаря, само се втренчва напрегнато в мен. Започвам да се чувствам леко неудобно, на няколко пъти се опитвам да избегна погледа му, но накрая го поглеждам право в очите и отсичам:

― Какво?

Стреснат от прямотата ми, той се отпуска назад в стола си и казва:

― О, нищо! Извинявай, че те зяпах така! Просто ми напомняш на една жена.

― Това добре ли е?

― Да, но като се загледах по-внимателно, си дадох сметка, че приликата ви не е чак толкова голяма. Ти си много по-красива от нея!

Поглеждам го подозрително, но установявам, че това изобщо не е опит за флирт. Изражението му е съвсем сериозно, дори леко притеснено. В този момент вратата се отваря и той вдига глава. В пивницата влиза млада жена. Руса, с удивително бяла кожа и решително изражение на лицето.

― Това е съпругата ми Катерина ― представя я Йоханес. ― Катерина, запознай се с Катрин! Тя е приятелка на Матиас.

Колкото топлота се излъчва от Йоханес и майка му, толкова студенина струи от Катерина. Тя ме оглежда от горе до долу, кимва надменно и поглежда многозначително Йоханес.

Той моментално се изправя, очевидно силно притеснен.

― Е, Катрин ― смотолевя, ― надявам се да си намериш работа! Е, със сигурност ще науча какво е станало, когато се върнеш. Да разбирам ли, че засега ще си оставиш багажа в стаята си?

Кимвам и допълвам:

― Най-вероятно ще остана при вас още една нощ. Довечера ще пристигне и Матиас, така че ще го чакам. Тъкмо ще плати сметката.

― По този въпрос изобщо не се притеснявай! Познавам семейство Ван Нюланд, откакто се помня! Между другото, знаеш ли как да стигнеш до къщата им? Не е много далече. Прекосяваш пазарния площад, тръгваш покрай зърнения пазар и оттам излизаш на канала Хиър. Е, късмет! — вдига ръка той и излиза.

Катерина го проследява накъде отива, оглежда ме преценяващо още веднъж и също изчезва, без да каже и думица.

Решавам да не ѝ обръщам внимание, приключвам яденето си и излизам от странноприемницата. В мига, в който прекрачвам прага, шумотевицата и глъчта на пазара ме удрят като вълна. Проправям си бавно път между сергиите и се насочвам към зърнения пазар и канала.

За всеки случай питам един от минаващите за къщата на семейство Ван Нюланд. Мъжът вади лулата от устата си и сочи с нея по кея.

― Ето там, където товарят онази баржа! ― допълва.

Благодаря му и продължавам напред, макар и леко озадачена. Очаквах нещо по-величествено, а се оказва, че братът на Адриан и Матиас има просто работилница. Свалящите се кепенци пред прозорците, които през деня служат за сергия, са покрити с грънци. Две момчета носят към чакащата баржа една щайга. Изчаквам ги да минат пред мен и отварям вратата. Камбанката огласява влизането ми. В момента, в който прекрачвам прага, се оказвам заобиколена от стени, покрити догоре с рафтове с купи, кани и бокали. Виждат се както най-обикновени гледжосани грънци, така и пъстроцветни подноси от майолика [16] Майолика ― разновидност на керамиката, произвеждана от естествено оцветена лекотопима глина. Декорира се с калаена глазура. Има много древен произход, но в Европа навлиза през остров Майорка, откъдето произлиза и името ѝ. По своите свойства майоликата е подобна на фаянса. ― Б. пр. и ярки чинии. До една от стените е подпряна стълба, на която стои някакъв мъж и протяга ръка към чиния, намираща се доста над него. В мига, в който се надига на пръсти, за да стигне чинията, стълбата се разклаща и аз моментално се втурвам, за да я закрепя.

― Благодаря ви! ― обажда се мъжът, поглежда надолу и зяпва. Буквално. После бавно и без да отлепя очи от мен слиза от стълбата с ярката, красива чиния под мишница.

― Вие ли сте Еверт ван Нюланд? — питам, но още докато задавам въпроса, си давам сметка, че това наистина е той. Мъжът е доста по-възрастен и тежък от Матиас, но очите му са в същото яркосиньо, а с изключение на леките наченки на двойна брадичка профилът му е абсолютно същият като на най-малкия му брат.

― Да ― кимва той. ― С кого имам удоволствието да разговарям? ― пита. Вече стои точно пред мен, половин глава по-висок, все така вторачен в лицето ми.

― Казвам се Катрин Барентсдохтер. Изпраща ме брат ви Адриан ― и без повече приказки просто му подавам писмото от бившия ми господар.