Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

От Лайден до Делфт корабът отказва да върви достатъчно бавно. Инстинктите ми крещят, че всичко е твърде хубаво, за да бъде истина, че всеки момент отрезвяващата реалност ще се стовари върху мен. Но докато стане това, аз искам да вярвам в щастието и любовта, затова се наслаждавам на всеки следващ момент. Даже пролетта дава всичко от себе си, за да превърне това пътуване в пътешествие на мечтите. Пейзажът на полдерите между Лайден и Делфт представлява поредица от диги с красиви върби, тучни зелени ливади, мелници и разпрострени навсякъде добре поддържани селски имоти. Стоя на палубата и съзерцавам облаците, които се стрелкат пред слънцето, а после синьото, което се появява наново след тях. Вятърът гали кожата ми, ръката на Матиас е отпусната нежно на рамото ми и аз въздъхвам.

― Защо е тази въздишка? ― пита усмихнато Матиас.

― За нищо конкретно, просто въздишка. По-скоро от задоволство.

Той ме придърпва още по-близо към себе си.

― Но, мисля, че трябва да поговорим за нещо ― добавям.

― И какво ли ще да е това?

― Ами… как ще продължим. Искам да кажа, че ти живееш в Амстердам, а аз се местя в Делфт. Ще бъде крайно неудобно.

Той не отговаря. Само се вторачва в далечината. И аз усещам как в гърдите ми се надига леко безпокойство.

― Какви са плановете ти? — питам предпазливо.

Минава доста време, докато отговори. Твърде много време. А когато го прави, звучи така, сякаш говори против волята си.

― Нямам никакви планове ― казва. ― Приемам всичко така, както дойде.

В продължение на известно време го наблюдавам изпитателно, след което изричам:

― Това е ясно. Но все пак на всекиго се налага от време на време да взема някакви решения, нали така?

― Така ли смяташ? Лично аз предпочитам да не го правя, ако мога да си го позволя. Предпочитам да се нося по течението и да видя какво ще стане.

Налага ми се да помисля малко повечко върху тази информация. Накрая изричам:

― Искаш да кажеш, че предпочиташ да приложиш този подход и към нас, така ли?

― Толкова лошо ли ти се струва? Просто да чакаш и да видиш как се развиват нещата?

Наясно съм, че ако сега се възпротивя, ще го уплаша. Пък и в крайна сметка все още съществува шанс някой ден…

― Катрин?

Събирам сили да си залепя една убедителна усмивка и отговарям:

― Не, не ми се струва толкова лошо. В крайна сметка бях омъжена веднъж и честно да си призная, не бях особено впечатлена от брака.

По лицето му се разлива облекчение. Лепва на устните ми една бърза целувка и отсича:

― Знаех си, че сме замесени от едно и също тесто! Обичаме приключенията и промяната, новите преживявания!

Не казвам нищо. Защото аз пък обичам него, обичам и улегналия живот. Но след като той иска да играе тази игра, с радост ще му партнирам в нея.

Поемаме нагоре по канала Флит по посока на Делфт. Слънцето се спуска към хоризонта и дърветата и мелниците хвърлят дълги сенки по водата. Матиас трябва да продължи още по-нататък, към Делфтшафен. Разбираме се да се видим на следващия ден.

― Когато пристигнем в Делфт, ще бъде твърде късно, за да ходиш при брат ми — казва той. — А сигурно си и изморена. Затова върви в странноприемница „Мехелен“. Намира се на пазарния площад. Там ме познават добре. Питай за Йоханес или Дигна и им дай тази бележка. Съобщавам им да запишат всички твои разходи на моята сметка.

― Благодаря ти! ― отвръщам. ― А ти кога ще се появиш?

― Утре вечер. Тоест, ако уредя всичко навреме. Ще се справиш ли дотогава без мен? ― подхвърля и ме перва закачливо през носа.

― Разбира се ― кимвам. ― Мисля, че досега съм се справяла достатъчно добре и без теб!

Въпреки че е само за една нощ и един ден, никак не ми се иска да се сбогувам с него. След дълга прегръдка и още по-дълга целувка слизам на кея при Нордайнде. Оставям вързопа с целия ми багаж в краката си и помахвам на Матиас, докато товарният кораб продължава пътя си по канала Флит. При завоя по-нагоре изчезва и аз се изпълвам с чувство на безкрайна самота. Звучах като много силна, когато заявих на Матиас, че мога да се справям и без него ― което, естествено, е самата истина ― но изведнъж усещам до себе си липсата на нещо много съществено.

Поемам си дълбоко дъх, грабвам си багажа и питам един човек наблизо как да стигна до пазарния площад.

― Върви! ― отвръща той с широка усмивка, но все пак ми показва посоката. ― Тръгваш по Старата улица и после завиваш наляво, по Новата улица. После си там!