Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

Благодаря му и поемам напред. Работният ден е приключил и улиците бъкат от народ. Прислужници и чираци крачат към домовете си, селяни бързат да напуснат града преди затварянето на портите, магазинерите връщат обратно и заключват свалящите се кепенци, на които доскоро са излагали стоките си. Делфт не е много по-голям от Алкмар и тук също забелязвам познатите малки канали и къщи със стъпаловидни фронтони. Това е като завръщане у дома.

Към този час на деня повечето от уличките вече са в сянка. Слънцето осветява единствено сградите в един от ъглите на пазарния площад.

Погледът ми се плъзга по стъпаловидните фронтони и спира върху една сграда точно до църквата. Табелата над входа изобразява бирена бъчва и легло. За по-сигурно обаче питам една жена, която продава метли, дали това е странноприемница „Мехелен“. Да, точно тя е.

Вътре е претъпкано с народ, всички маси са заети. Зад тезгяха стои млад мъж. Приближавам се към него и изричам:

― Търся Йоханес!

― Да, аз съм ― отвръща той и ме поглежда въпросително.

― Приятно ми е, аз съм Катрин Барентсдохтер. Вашата странноприемница ми беше препоръчана от Матиас ван Нюланд ― и му връчвам навитата на руло бележка.

Йоханес я прочита, а когато вдига глава, този път ме дарява с усмивка и изрича:

― Всеки приятел на семейство Ван Нюланд е и мой приятел! Заповядай, Катрин! Идваш от много далеко и сигурно си уморена и гладна ― обръща се към жена с тъмна коса и въпросително изражение, която тъкмо в този момент върви към нас, и казва: ― Това е Катрин, приятелка на Матиас ван Нюланд. Катрин, представям ти майка ми Дигна! Мамо, случайно да ти е останало нещо вкусничко, за да нагостим новата ни гостенка?

― Разбира се ― кимва учтиво Дигна. ― Единственият проблем е, че ще трябва да те настаним на маса с други гости. Йоханес, би ли проверил къде има свободно място?

Синът ѝ ме повежда към дълга маса, където няколко дами и господа вечерят. Забелязвам, че клиентелата на пивницата е доста заможна. Самата странноприемница също е много изискана ― вместо голи дъски по пода има зелени плочки, които са наръсени с пясък, за да поглъща разлетите напитки. Тезгяхът е широк и дълъг, има няколко камини, а по стените са закачени множество картини с кръчмарски сцени. Оказва се, че това изобщо не е обикновен хан за преспиване. Чувствам се не на място в простичките си, намачкани от пътуването дрехи, затова присядам тихичко в края на масата и не смея да заговоря никого.

Ястието, което ми сервират ― бял боб в сироп от сливи ― е великолепно. След една гарафа с бира за прокарване на храната, умората ме залива като вълна. Една прислужница ме отвежда в стаята ми ― не мога да повярвам, че е самостоятелна! В мига, в който полагам глава върху възглавницата, потъвам в обятията на съня.

― Вчера не носеше ли някаква картина? ― пита ме Йоханес, докато ми поднася чиния с вкусни бъбречета и голям комат хляб.

Седнала съм на осветена от слънцето масичка край прозореца в пивницата. Спала съм толкова дълго, че все още се чувствам замаяно. Забелязвам, че останалите гости отдавна са си тръгнали.

― Да ― отговарям.

― Обичаш ли живописта?

― Обожавам я! А онази картина е нарисувана от мен.

― Наистина ли? Браво на теб! Между другото, забелязах платното, защото съм не само ханджия, но и художник и търговец на картини.

― Значи затова тук има толкова много картини ― кимвам и се оглеждам.

― Две от тях са мои. Но отпреди, когато бях все още чирак.

― Вече не си, така ли?

― О, не! Още миналата година минах изпита пред гилдията ― шедьовърът ми беше единодушно одобрен и сега мога с гордост да се нарека майстор художник!

― Кои картини са твоите?

Йоханес става от масичката и ми посочва две от кръчмарските сцени на стената. В долната им част се вижда подписът му ― „Й. Вермер“.

Оглеждам ги внимателно и се изпълвам с преклонение пред гения му.

― Великолепни са! — възкликвам.

― Благодаря! ― кимва той. ― Не са лоши, наистина, иначе не бих ги окачил тук. Но сега имам доста нови, които са малко по-различни от тези.

― Така е, творецът винаги се развива ― отбелязвам, без да свалям очи от платната. ― Къде си чиракувал, между другото? Тук, в Делфт?

― Да, при различни майстори. Година при един, две години при друг, четвъртата — при трети. Пълен хаос, разбира се, но предимството в смяната на майсторите е, че научаваш различни техники. Тъкмо това ми помогна да си изработя лично мой, уникален стил.