Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Точно така! Един художник не може да си губи времето в празни приказки! Но пък нямаше причина да се държи толкова невъзпитано. Честно да си призная, не съм много сигурна дали харесвам особено господин Ван Рейн!

Аз извръщам глава към прозорчето, през което се виждат суматохата и блъсканицата на големия град, и осъзнавам, че все още усещам в сърцето си топлотата на усмивката на Рембранд.

Няколко дена по-късно Матиас потегля за Антверпен. Въпреки категоричното си решение да се държа на разстояние, усещам, че той ми липсва. В къщата е твърде тихо. Няма нито смях, нито подсвиркване и дните ми минават в разговори единствено с Грета и Бригита ― а Бригита не е от особено разговорливите. Откакто започнаха уроците ѝ, тя се труди още повече върху картините. Николас Мас идва два пъти седмично, за да я обучава. Той е приятно момче, още доста младо. Един ден, когато го пускам в къщата, но господарката го принуждава да чака, двамата се заговаряме. Той ми разказва, че е на двайсет години и че идва от Дордрехт. Колкото и да му харесвало в Амстердам, към края на годината, когато приключвало чиракуването му при Рембранд, смятал да се върне в родния си град.

― Дълбоко в сърцето си аз винаги ще си остана гражданин на Дордрехт — изрича той и се усмихва свенливо. — Носталгията ми е твърде голяма!

― Това го разбирам отлично ― усмихвам му се и аз и го пускам в студиото.

От ъгъла, където си седя с никога ненамаляваща купчина дрехи за кърпене, разполагам с прекрасен изглед към картината, върху която Бригита и Николас работят. Но тъй като се намирам зад тях, те нямат никаква представа, че следя всяка стъпка от уроците им с огромен интерес.

Понякога, когато имам време да спра и да се замисля, се сещам колко неохотно се съгласих да дойда в Амстердам. И се усмихвам. Надали можех да взема по-добро решение! От мига, в който кракът ми стъпи за първи път на кея на този огромен град, аз усетих туптенето на сърцето му и долових невероятната му страст за живот.

Които са заразителни! Затова фактът, че се налага да работя от ранни зори до късно вечер, изобщо не ме притеснява.

Независимо дали вървя по Кайзерсхрахт и хвърлям поглед по проблясващите под слънчевите лъчи вълни на канала, дали се гмурвам в блъсканицата на пазара, или оглеждам корабите на Източноиндийската компания, акостирали на пристанището, изпопивам с наслада всеки момент, поглъщам с възторг всяка гледка и суматохата около мен. Така седмиците летят и докато се усетя, е дошъл месец май.

В почивния си ден обикновено излизам извън града, сред обширните ливади по полдерите и зеленчуковите градини. Винаги, когато зърна селяни да пътуват към Амстердам с баржи, пълни с делви прясно мляко и сирене, ме пробожда странна носталгия.

Написах писмо до нашите и получих две думи от тях в отговор. Но само веднъж. Сигурно ще трябва да се задоволя с това.

Всяка неделя ходим на църква. Господарят и господарката сядат на специални места, запазени за патрициите. Ние, плебеите, сме принудени да стоим прави. Не че имам нещо против. Колкото и да ме болят краката и коленете, аз стоя неподвижна, вперила очи в амвона, пея и се моля от сърце.

Господарят хвали набожността ми.

― Принудена си да стоиш права по време на цялата служба ― казва, ― а винаги последна си тръгваш от църква. Мнозина по-високопоставени ще направят добре да се поучат от примера ти!

Двамата с Матиас са родени в Делфт, където и до днес продължава да живее най-големият им брат ― Еверт [13] По съображения на преводача само това име в романа е предадено на принципа на транслитерацията. На холандски името звучи всъщност Еферт. — Б. пр. . Някога родителите им имали грънчарница там и се справяли доста прилично. Конрад ван Нюланд обаче имал прозорливостта да инвестира в първото морско пътешествие на Изток. Експедицията не се справила много добре, обаче второто пътешествие донесло невъобразими печалби. Така грънчарницата открила втори клон, който също се справял брилянтно. След смъртта на родителите им Еверт взел по-голямата работилница, а по-малките му братя си поделили печалбата от продажбата на другата. Адриан прибрал своя дял и заминал за Амстердам, където се хванал на работа в Източноиндийската компания — тръгнал от дъното, но се издигнал до поста на един от нейните директори. Матиас, който нямал и двайсет години, когато изгубил родителите си, профукал набързо по-голямата част от своя дял и се хванал да работи за брат си.