Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Защо не някоя от онези красиви вази, които са на скрина в дневната? ― предлагам.

Господарката се замисля. Накрая кимва и отсича:

― Да, това е много добра идея. Ще ми донесеш ли една от тях?

Изтривам ръце в престилката си, после отивам в кухнята, където ги измивам добре със сапун и чак тогава се насочвам към дневната. Вдигам много внимателно една от вазите и я нося в студиото.

― Постави я ето там! — кимва Бригита по посока на малката масичка срещу триножника. ― И гледай да не я изпуснеш!

Поставям безкрайно нежно вазата върху масичката и промърморвам:

― Направо не мога да повярвам, че е дошла чак от Китай! Даже нямам представа къде се намира това.

― На стената в дневната има карта на света, някой път би могла да я разгледаш. Но Китай наистина е абсурдно далече! На корабите им трябват цели шест месеца, докато стигнат дотам!

След като се уверявам, че вазата е поставена стабилно върху масичката, отстъпвам крачка назад и питам:

― Колко би могло да струва подобно нещо, господарке?

― Като това ли? ― кимва към вазата тя. ― Мисля, че около сто гулдена. Онези големите в салона, които са поставени от двете страни на камината, струват два пъти повече ― засмива се и допълва: ― Ако съпругът ми те види да се разхождаш из къщата с една от тях, ще получи удар!

Връщам се на поста си зад работната маса и продължавам да стривам синя боя. Работата изобщо не е трудна, но се тревожа за пазаруването, което трябва да се направи днес. Грета няма да успее да носи всичко съвсем сама.

Погледът ми се плъзва към господарката и виждам, че тя се е подпряла на ръба на масата.

― Проблем ли има, мадам?

― Не знам. Не се чувствам много добре?

― Какво ви е? ― втренчвам се притеснено в нея аз.

Бригита никога не е имала особено силен цвят на бузите си, но сега е мъртвешки бяла, а около очите ѝ са се образували дълбоки тъмни кръгове. Внезапно тя се олюлява и аз се втурвам около масата, за да ѝ помогна.

― Добре ли сте, мафрау ?

― Всичко е наред, просто малко ми се вие свят, нищо повече.

― Може би защото твърде дълго стояхте приведена над боите.

― Да, може би ― изфъфля Бригита, строполява се върху близкия стол и простенва.

Прикляквам до нея, оглеждам внимателно пребледнялото ѝ лице и пипвам деликатно челото ѝ.

― Но вие имате треска, мадам! Болна сте!

― Не, не, нищо ми няма! Просто… ― започва тя, но пак простенва и вдига към мен очи за помощ. ― Права си, Катрин, май наистина не ми е добре.

― Трябва да си легнете! Хайде, ще ви помогна!

― Не, невъзможно! Тази картина трябва да бъде направена! Днес имам урок с Николас и той ще иска да види как съм се справила със светлосенките и…

― Не можете да имате урок, след като сте болна! ― отсичам. ― Аз ще съобщя на минер Маас, че днешният ви урок се отменя.

И после безапелационно повеждам протестиращата Бригити към дневната и леглото там. Когато стигаме, съпротивата ѝ изведнъж се стопява. Разтреперва се, но ми позволява да ѝ помогна със събличането на горните дрехи и лягането.

― Студено ми е ― прошепва.

― Ще наклада огъня в камината и ще приготвя грейките. Искате ли още едно одеяло? ― питам, но не дочаквам отговора ѝ. Излизам от стаята, втурвам се към кухнята и съобщавам: ― Грети, господарката е болна! Напълни съдовете с горещи въглени и донеси още едно одеяло!

Грета хуква да изпълни заповедта ми, а аз наливам гарафа разредена с вода бира, занасям я в дневната и я поставям на масичката до леглото. Докосвам пак челото на господарката и с изненада установявам колко горещо е станало. Въпреки това зъбите ѝ тракат от студ и тя издърпва одеялото чак до носа си.

― Оставих ви нещо за пиене до леглото ― казвам. ― Ако имате нужда от мен, просто кажете. Ще бъда наблизо. Но сега се опитайте да поспите ― грабвам един стол, поставям го близо до леглото и сядам.

След известно време дишането ѝ става по-равномерно и когато се уверявам, че е заспала, ставам. Правя знак на Грета, която наднича иззад вратата, и тихичко ѝ казвам:

― Днес имах намерение да дойда с теб на пазар, обаче някой трябва да остане при господарката. Затова се налага да отидеш сама, а онова, което не можеш да носиш, поръчай да го доставят. Хайде, ела оттатък да видим от какво имаме нужда!

― Но нали щях да чистя на втория етаж? ― проплаква прислужницата.

― Това може да почака. И без това никой освен нас двете няма да види, че е мръсно. Сега искам от теб да се отбиеш при доктора и да го попиташ дали ще му бъде възможно да намине да прегледа господарката. Тази нейна треска ме притеснява не на шега!