Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Е, никога не ми го е предлагал официално, но си беше пределно ясно. Забелязвала ли си го как ме гледа? Така и не успя да приеме факта, че избрах Адриан!

Поглеждам я ококорено, притиснала каната с мляко към гърдите си, и възкликвам:

― Какво мисли по този въпрос съпругът ви?

― Нямам представа ― свива безгрижно рамене Бригита. ― Сигурно го ядосва. Но в крайна сметка аз се омъжих за него, така че няма за какво да се притеснява. Той е добър човек и аз много го уважавам. Разбра ли вече какво е уредил за мен?

Поклащам глава.

― Започвам уроци по рисуване! С Николас Мас, един от учениците на Рембранд ван Рейн!

― Но това е прекрасно, мафрау!

Бригита ме поглежда и чак след известно време изрича:

― Е, да. Както изглежда, Рембранд е научил за моя талант и е поразпитал тук-там. Нямал време лично да се занимае с мен, обаче много държал да напредна, затова препоръчал един от най-добрите си чираци! Днес следобед двамата с Адриан ще отидем да го посетим в студиото му.

― Там ли ще протичат уроците ви?

― Не, разбира се! Просто ще си купим картина от него. А Николас ще идва тук, в студиото ми два пъти седмично. И тъй като няма да бъде прилично да оставам с него насаме, ще се наложи да присъстваш и ти. Опасявам се, че ще ти бъде много скучно, затова можеш да си носиш нещата за кърпене, ако искаш ― допълва господарка и ме поглежда.

Побързвам да си придам съответното покорно изражение и отвръщам:

― Да, госпожо! Разбира се.

Божичко, ще се запозная с ученик на Рембранд ван Рейн! Рембранд, най-великият художник на нашето време, име, познато на всеки, обичащ живописта! А може би ще успея да се запозная дори със самия него! Ако не с него, то с Николас Мас със сигурност. Вярно е, че никога не съм чувала за него, но след като е бил ученик на такъв велик учител, трябва да е добър, нали така?

― Изглеждаш щастлива ― изрича Матиас зад гърба ми.

Спирам за миг да простирам прането, обръщам се и отвръщам:

― Ще се запозная с един от учениците на Рембранд ван Рейн!

Матиас, който в момента пуши, вади изумено лулата от устата си и пита:

― Ти познаваш ли го?

― Кого, ученика ли? Не, разбира се. Но за самия Рембранд знам. Чувала съм много неща за него.

― Мислех, че е известен само в Амстердам. Значи ще ти хареса да седиш в студиото по време на уроците на Бригита, така ли?

― О, много! ― възкликвам със светнали очи. ― Някога в моето село аз самата рисувах често!

― Сериозно?

― Да! ― изпъчвам гордо гърди. ― Но не на платно, естествено. Украсявах мебели и чинии.

Матиас се разсмива, пъхва обратно лулата в устата си и промърморва:

― Е, това е доста по-различно. Доколкото ми е известно, Адриан ще купи картина от Ван Рейн днес следобед. Би ли искала да ги придружиш до студиото му?

― Позволено ли ми е? ― ококорвам се аз.

― Ще им кажа, че не могат да отидат на посещение на толкова велик художник, без да занесат някакъв подарък. И кой ще носи този подарък? Ти, разбира се! ― отсича Матиас и ме поглежда ухилено.

Адриан няма нищо против да придружа него и съпругата му до студиото на Рембранд ван Рейн. Според него всеки трябва да има възможност да се запознае с най-великия художник на нашето време, даже слугите.

― Но се постарай да останеш незабележима! ― предупреждава ме той.

Същия следобед ние потегляме по Кайзерсхрахт с наетата карета, след като господарят е уведомил кочияша, че крайната ни цел е Брестрат, където живее и твори Ван Рейн. Студиото му е в западната част на града, в която аз никога не съм стъпвала. Все още не съм успяла да опозная Амстердам особено добре ― животът ми се ограничава до непосредствено близките пазари около къщата, в която работя. Може би тъкмо затова пътуването ми носи невероятна радост и възможността да се наслаждавам на хаоса от коне, карети и пешеходци около нас. В края на Кайзерсхрахт стигаме до място, където копаят нов пръстен от канали. Копачи и дърводелци полагат основите на канала върху калното дъно. Мелниците се използват за изпомпване на водата, а други групи работници встрани режат дъските и камъните, с които трябва да заздравят стените на канала на местата, където вече са поставени основите. Всички тези дейности пораждат огромно любопитство сред гражданите.

― Щеше да стане по-бързо, ако бяхме тръгнали пеша ― промърморва Бригита, когато след доста чакане успяваме да минем покрай строежа и да продължим.

― Не съм напълно съгласен с теб ― отговаря съпругът ѝ. ― Твърде далече е за ходене пеша. Особено с твоите елегантни пантофки, които след това със сигурност щеше да изхвърлиш.