Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Това не беше добра идея ― смотолевям.

― Права си. Съжалявам. Искам да кажа, не за това, но… ―Плъзга пръсти през косата си, в резултат на което тя се разрошва още повече. ― Не съм спирал да мисля за теб, Катрин!

― Затова ли се престори, че не ме виждаш, когато дойде днес?

― И какво трябваше да направя? Да те поздравя така, както го направих току-що ли?

Колкото и да не ми се иска, аз се разсмивам, което му вдъхва смелостта отново да ме придърпа в обятията си.

― Ако те бях поздравил, както трябва на влизане ― изрича, ― Бригита на мига щеше да те уволни! Просто нямах право да ти демонстрирам вниманието, което видя сега. Отчаяно чакам да те прегърна още от мига, в който отвори вратата!

После пак започва да ме целува и аз му позволявам. След известно време обаче се откъсвам от обятията му, поглеждам го съвсем сериозно и казвам:

― Матиас, не можем да продължаваме така! Тази история просто не може да продължи! Аз съм обикновена прислужница и искам да си запазя работата!

― Но все пак можем да измислим нещо, нали? ― поглежда ме той.

― Не, не можем! Ти си от бележито семейство на известни богаташи, откъде накъде ще искаш да се занимаваш с такава като мен?!

― Семейството ми е нито бележито, нито известно! ― махва с ръка той. ― Родителите ми имаха грънчарска работилница и бяха принудени да работят здраво, за да преживяват! Ако баща ми не беше купил акции на Източноиндийската компания, аз сигурно също щях да бъда грънчар и сега изобщо нямаше да водим този спор!

Харесва ми начинът, по който той гледа на нещата, но въпреки това не съм в състояние да пренебрегна с лека ръка обществените различия между нас.

― Не, това не трябва да се случва повече! ― отсичам твърдо. ― Ти нямаш какво да губиш в тази игра, но аз може да изгубя всичко!

― Да, права си ― лековитият тон в гласа му отстъпва на сериозността. ― Не искам да ти причинявам неприятности. Докато работиш тук, ще се постарая да се държа на разстояние от теб. Но след месец заминавам пак за Антверпен и ми се иска, когато се върна, да поговорим пак по този въпрос. Съгласна ли си? ― Поставя нежно ръка на бузата ми и ме поглежда право в очите.

― Ще видим ― промърморвам аз.

През следващите няколко дена се виждаме само няколко пъти. Въпреки че се ограничаваме само до леко намигване, мимолетно докосване по ръцете или няколко прошепнати думи, това е напълно достатъчно. Колкото и да ми харесва Матиас, работата ми е по-важна. Пък и каквото ще да ми казва той, не съм толкова наивна, та да повярвам, че мъж с такова високо положение в обществото ще питае сериозен интерес към мен. Твърде често съм принудена да се сблъсквам с ефекта от неговия чар върху другите жени, за да му се вържа на приказките. Даже Грета е влюбена до уши в него. Но в какво се корени това негово въздействие? Дали не е в искрения интерес, с който винаги те поглежда и те изслушва? Или може би в слънчевия му характер, в красивото му лице? Той много добре знае, че е красив. Разбирам го от начина, по който се пъчи пред огледалото, и от елегантните костюми в сиво и светлокафяво, които предпочита, вместо старомодните черни облекла, носени от повечето търговци в Амстердам. Може би е усвоил тази мода благодарение на пътуванията си до Италия. По него никога не може да се види рюш ― от онези отвратителни мъжки твърди яки с къдрички, стигащи чак до ушите. Предпочита яки от фина коприна, които покриват само раменете. Не може да се види и с висока черна шапка ― почитател е на изящните малки шапчици, задължително с перо.

― Той обръща голямо внимание на външността си ― отбелязва Бригита иззад триножника си. ― Ако Адриан се обличаше така, щеше да изглежда, меко казано, странно. Но на Матиас му отива.

Господарката изрича това, докато подреждам обяда ѝ на масата в студиото. По-точно, докато наливам мляко в чашата ѝ. Долавям някаква особена нотка в гласа ѝ, затова вдигам глава.

― Господарят Матиас е много модерен ― изричам предпазливо. ― Всички жени го заглеждат.

― Така е. Любопитна съм да видя коя ще е тази, която ще успее да го грабне.

― Да не би господарят да планира да се жени?

― О, не! ― избухва в смях Бригита. ― Че защо да се жени? Той се наслаждава на свободата си! Представяш ли си го нашият Матиас да води улегналия живот на семеен мъж?

― Всъщност не, мадам.

― Аз също. И точно затова се омъжих за брат му, а не за него!

Затаявам шокирано дъх.

― Да не би господарят Матиас да е искал да се ожени за вас?