Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Ако има някакъв проблем, при кого отиваш ― при господаря или при господарката? ― питам аз.

― При господаря, разбира се, въпреки че той рядко се задържа задълго у дома. Господарката се ядосва много, ако я обезпокоя, докато рисува.

― Да не би да искаш да ми кажеш, че рисува по цял ден? ― поглеждам я втрещено аз.

― Не, но когато приключи с рисуването, пак не желае да ме слуша ― отвръща Грета. ― Изобщо не се интересува от домакинство. Сякаш е само наполовина в къщата.

Сещам се за отнесения поглед, с който ме изгледа Бригита, и разбирам какво има предвид прислужницата.

― Но господарят има и брат, нали? ― продължавам да разпитвам. ― Виждате ли го често?

― Разбира се. Когато не е на път, той живее при нас! ― отговаря Грета. ― Стаята в задната част на къщата е неговата. Господарят Матиас е много мил! Веднъж ми донесе гребен! Нямам представа откъде беше, но знам, че отнякъде доста далече!

― Колко мило наистина! А сега кога очаквате обратно господаря Матиас?

― Доколкото знам, другата седмица.

― О! ― възкликвам, но побързвам да сменя темата: ― А ти откъде си, Грета?

― От Слотердайк. Едно селце съвсем близо до Амстердам.

― Ходиш ли си често у дома?

― Когато мога, да. Но откакто Хестер се спомина, изобщо не съм имала почивен ден.

Хвърлям кос поглед към момичето и забелязвам тъжното му изражение.

― Не се тревожи, скоро ще можеш да отидеш пак при вашите ― изричам. ― Ще го уредя с господаря.

― Би било прекрасно! ― светва отново лицето на девойката. ― Виж, ето го там пазарът, на моста! ― показва ми с ръка. ― Зеленчуците винаги ги купувам оттук. Рибата вземам от Дам, разбира се, но специално херингата е по-добра край Портата на търговците на херинга. Пазарът за млечни продукти е точно до Дрохбак. Бирата купувам на ъгъла на Брауерсхрахт, от пивоварната на Хаселар.

Няма и следа от стеснителността ѝ. Не спира да говори, като не пропуска дори да спомене кои са читавите търговци и кои ― мошениците.

Когато се прибираме у дома с пълни догоре кошници, аз наливам две малки чаши бира и ги поставям на масата.

― Поседни за малко, Грета! ― кимвам ѝ. ― Нека си починем и пийнем мъничко.

Момичето ме поглежда изненадано, но сяда.

― Запомни едно от мен ― продължавам. ― Има време за работа, но и време да поседнеш. Сигурна съм, че през последните няколко седмици не си почивала особено.

― Хестер винаги ми дърпаше ухото, когато ме видеше, че съм седнала.

― Аз нямам никакво намерение да ти дърпам ухото ― отвръщам. ― Стига работата да се върши в срок. А сега, след като сме две, мисля, че няма да има никакъв проблем.

Не се заседяваме особено дълго. Откъм студиото се чува хвърляне на разни неща, а след това истерични викове. Вдигам притеснено глава.

― Това е господарката ― махва небрежно с ръка Грета. ― Често има такива пристъпи.

― Ще отида при нея ― казвам и избутвам назад стола си.

― Вземи това! ― спира ме Грета, също става, грабва малка керамична каничка и излива от нея в един бокал течност, която ми прилича на вино. ― Лекарството ѝ.

― Какво е това лекарство?

― Не си спомням как се казваше. Но се разрежда с вино.

Кимвам, поемам чашата и тръгвам по коридора. Откъм студиото на Бригита пак се чува шумотевица. Ускорявам крачка и влизам вътре, без да чукам.

Бригита стои до прозореца, роклята ѝ е покрита цялата с боя, от прическата ѝ няма и следа. Издърпала е със сила шапчицата си и я е захвърлила сред бурканчетата с боя и четките на пода. Стативът ѝ също лежи на пода, върху картината, която допреди малко е рисувала. Две бурканчета с боя са метнати към стената и са оставили доста интересен натюрморт върху ламперията.

Установявам всичко това само с един поглед. Решила, че бъркотията не е чак толкова важна, помагам на господарката да седне на близкия стол и ѝ поднасям чашата.

― Ето, изпийте това, мадам! Ще ви помогне да се почувствате много по-добре.

Сякаш изведнъж изгубила всички сили, Бригита се отпуска безжизнено на стола. Приема чашата без особен ентусиазъм и промърморва:

― Всичко вървеше толкова добре! Не съм имала нужда от това цели два дена!

― Обикновено всеки ден ли го пиете, мафрау ?

― Според съпруга ми така е най-добре. Ще ми се да не се налагаше да го пия, но ако не го вземам… ― Не довършва, оглежда се около себе си така, като че ли едва сега си дава сметка какво е сторила, и избухва в сълзи.

Много предпазливо ― все пак не съм сигурна как ще бъде възприет този жест ― аз поставям ръка на рамото ѝ и изричам нежно: