Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

Адриан ван Нюланд ме повежда по коридора и влиза в стая, намираща се в предната част на къщата. В стаята нахлува светлина, както и звуците от улицата и каналите.

До прозореца, пред огромен триножник стои жена, силно съсредоточена в нещо. Когато ни усеща, вдига раздразнено глава.

― Бригита ― казва Адриан, ― позволи ми да ти представя нашата нова икономка ― Катрин Барентсдохтер.

Пристъпвам няколко крачки напред и правя елегантен реверанс. Госпожа Ван Нюланд е все още млада, почти на същата възраст като мен. Поглежда ме без какъвто и да е интерес.

― За мен е удоволствие да се запозная с вас, мадам ― осмелявам се да изрека, когато никой не казва нищо.

― Днес ли започва? ― обръща се Бригита към съпруга си. Когато той кимва, тя се усмихва доволно и отсича: ― Хубаво! Значи Грета ще спре да ме притеснява. А сега, ако вие двамата благоволите да ме извините, имам работа!

Вторачва се напрегнато в картината, която в момента рисува, и топва четката си в бурканчето с боя.

Адриан ми прави знак да го последвам и се заема да ме разведе из къщата. А тя е огромна. На горния етаж са спалните, а на тавана са леглата, предвидени за прислугата. На първия стаж са гостните, входното фоайе и големият салон, както и няколко частни стаи, в това число всекидневна, стая за закуска, стая за вечеря и кухнята. Адриан ме уведомява, че салонът се използва само за гости и че работните ми задължения включват неговото почистване. На прислужницата не ѝ е позволено да влиза там.

― Бъди особено внимателна с тези неща! ― допълва и посочва към две огромни вази в бяло и синьо, поставени на пода от двете страни на камината. ― За нищо на света не ги мести, работи само около тях! И каквото и да става, не се блъскай в тях! Изключително скъпи и ценни са!

Вторачвам се удивено в тях и промърморвам:

― Това се вижда от пръв поглед, господине. Великолепни са!

― Докарани са чак от Китай и са изработени от порцелан! ― пояснява господарят. ― Това е много специален вид керамичен материал.

― Може ли да ги погледна по-отблизо?

― Разбира се. Само не ги докосвай!

Старая се да бъда изключително внимателна. Пристъпвам леко, прикляквам благоговейно до една от вазите и оглеждам екзотичните сцени, изрисувани в различни нюанси на синьото върху блестящата бяла повърхност. Никога досега не съм виждала толкова яркобели грънци!

― Китай казвате, значи ― прошепвам по едно време. ― Това трябва да е много далече.

― На другия край на света ― отвръща господарят. ― Хайде, ела с мен!

Изправям се и тръгвам след него. Странно е да получавам указания от мъжа в къщата, а не от неговата съпруга. Бригита ван Нюланд очевидно не проявява никакъв интерес към домакинските въпроси.

Докато господарят ме развежда, аз се старая да слушам много внимателно, но това не ми пречи да оглеждам удивено къщата. Значи така живеели богаташите в Амстердам ― в къщи, пълни с картини, китайски порцелан и сребро. Всички мебели са дъбови, с изящни дърворезби, над леглата висят кадифени балдахини, подът е покрит с черно-бели плочки, а стените са декорирани с дървена ламперия или с още плочки.

Изненада носи дори кухнята. Доста по-голяма е от всичко, с което съм свикнала, и си има дори отделно миялно помещение. Домакинските съдове са подредени не по рафтове покрай стените, а в големи бюфети. По-голямата част от една от стените е заета от огнището, а в средата на кухнята има голяма, дълга маса. Врата, чиято горна половина стои открехната, отвежда към малък вътрешен двор.

Адриан излиза там и аз го последвам. Там виждаме момичето, което ме беше посрещнало. В момента то простира прането. Когато ни чува, се обръща.

― Грета ― казва господарят, ― представям ти Катрин, нашата нова икономка. Започва от днес. Разчитам на теб да я запознаеш с подробностите!

Момичето кимва срамежливо.

Без да каже и думица повече, Адриан се отдалечава, оставяйки мен и Грета втренчени мълчаливо една в друга.

― Е, да се захващаме за работа! ― обаждам се първа аз. ― Грета, когато приключиш с простирането, ще те очаквам да ми помогнеш в кухнята. Тъкмо ще се опознаем, нали?

Усмихвам ѝ се окуражително, обръщам се и влизам в къщата.

Грета е съвсем млада, наскоро навършила петнайсет. Била е принудена да се справя без икономка доста дълго време и е свикнала на повечко свобода, но освен това е имала двойно количество работа.

― Хестер се разболя и само след два дена беше мъртва ― нарежда тя, докато двете вървим към селския пазар на Принсенхрахт същия следобед. ― Е, вярно, че наближаваше четирийсетте, ама… ― Покашля се. ― Много се радвам, че ти се появи! Честно да си призная, работата вече започваше да ми идва в повечко!