Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Ти обичаш пътуванията, имаш нужда от тях.

Той долавя леката промяна в тона ми, изправя се, приближава се до мен и казва:

― Но се нуждая и от теб! Докато бях по море, непрекъснато мислех за теб. Но сега, когато съм тук…

― Искаш пак да се върнеш там.

― Не незабавно. Но някой ден… да.

― В такъв случай трябва да заминеш! Ако останеш завинаги на сушата, ще бъдеш безкрайно нещастен!

— Но ще бъда нещастен и без теб! — Очите му търсят моите и задържат погледа ми.

Настава тишина.

― Едното не изключва другото ― прошепвам аз. — Този път бих могла да те чакам.

Трогнат до дъното на душата си, той се приближава към мен, погалва устните ми с палец и изрича тихо:

― Наистина ли?

А после:

— Но сега наистина трябва да тръгвам. Не за дълго, само за два дена. След това ще говорим сериозно.

Аз кимвам и той ме целува. После грабва торбата си и излиза. Изпращам го до вратата, помахвам му, докато се отдалечава по пътя, и се усмихвам на себе си. Усмихвам се, защото знам, че колкото и често да ме напуска, накрая винаги ще се връща при мен.

В средата на XVII век ― период, известен като Златния век за холандците, на пазара излиза делфтският порцелан и за кратко време набира огромна популярност. Всеки, който искал да се изфука, че има пари и добър вкус, си поръчвал изделията в делфтско синьо. Благодарение на пътешествията на корабите на холандската Източноиндийска компания, през периода от 1620 до 1647 година страната се радва на редовни доставки на оригинален китайски порцелан. Но гражданската война в Китай слага край на тази търговия. Оттогава нататък редица холандски градове, в това число Делфт, Харлем и Амстердам се опитват да наподобят със съдовете си този порцелан, като наричат своите изделия холандски порцелан. Името „делфтско синьо” се налага доста по-късно.

В периода между 1654 и 1690 година в Делфт се откриват множество грънчарски работилници — дотолкова, че към 1700 година вече наброяват четирийсет. Манията по декоративната керамика достига своя апогей между 1680 и 1730 година. Делфтското синьо, или холандският порцелан се радват на свой особено важен посланик в лицето на принцеса Мери II ― английската съпруга на холандския принц Вилем (Уилям III Английски). Нейната любов към произведенията на Делфт и ентусиазмът ѝ по събирането на съдове оттам водят до още много нови поръчки от страна на аристокрацията и кралските семейства.

В края на XVIII век керамичната индустрия се срива вследствие на силната конкуренция на английския порцелан. Към средата на XIX век се наблюдава леко възраждане, но след Втората световна война голяма част от някога така обичаните съдове отиват завинаги по таваните на своите собственици. Делфтското синьо вече се оценява като старомодно и твърде превзето. Единствените места, където популярността му остава, са в чужбина, основно Америка и Япония.

През последните години синьо-белият порцелан се радва на своеобразно преоткриване в Нидерландия. Холандските авиолинии са обагрени в делфтско синьо, а програмата за лоялност, изискваща колекционирането на малки къщички в делфтско синьо, предизвиква истинска истерия. И днес страната продължава да се радва на този свой вековен износ. Навсякъде по света се вижда делфтското синьо под формата на дребни сувенири, ръкавици за фурна, декоративни възглавнички и всякакви други дреболии.

Истинският делфтски порцелан обаче си е все така доста скъп и особено обичан в чужбина. Компанията „Порцелановата бутилка“ в Делфт работи и до днес и изделията се изработват по същия ръчен начин, както в началото. През нея минават хиляди туристи, които имат възможността да видят грънчарите и художниците на любимия порцелан в действие.

Началото на работата в „Порцелановата бутилка“ се поставя в източния край на града, но днес се намира на Ротердамсвег, малко извън стария град на Делфт. През последния век са основани още три компании ― „Делфтският паун“, „Синьото лале“ и „Полилеят“. Четирите заедно привличат вниманието на туристите към делфтското синьо и задоволяват търсенето на ентусиастите.

Квентин и Анхелика (Енхелтие) ван Клайнхофен са исторически личности. През 1655 година Квентин в съдружие с Ваутер ван Ейнхорн купуват грънчарница и ѝ дават името „Порцелановата бутилка“. Наскоро, по време на изкопни дейности в източния край на Делфт, в една канавка в земята са открити сто и двайсет изделия от ранния период на развитието на керамиката, в това число и плато с надпис „Енхелтие Клайнхофен 1673”. Това вероятно е паметно плато по случай двайсет и пет годишнината от сватбата на семейството.