Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Хофърт ме биеше ежедневно! Той уби бебето ми, превърна живота ми в истински ад! И някой ден със сигурност щеше и да ме убие, ако не го бях изпреварила!

― Пак си е убийство. Не виждам никаква разлика ― подсмихва се Якоб.

― Разликата е в това, че Еверт не ти беше сторил нищо лошо! Всъщност не ти е демонстрирал нищо друго освен доброта! А ти го уби, за да можеш да се ожениш за мен и да заграбиш компанията! Сякаш аз бих се съгласила на подобно нещо, разбира се! Знаеш ли, гади ми се от теб! ― изричам злобно в лицето му.

― Може, но ще стане точно така, както искам аз! ― изръмжава той и сграбчва ръката ми. — Ти ще бъдеш моята красива, покорна съпруга и заедно ще превърнем тази компания в преуспяваща! Аз ще стана баща на детето ти, а после ще си имаме и наши деца! Вече нямам търпение да започнем да работим по този въпрос! — допълва и се ухилва мръснишки.

― Мечтай си, защото такова нещо никога няма да стане! ― просъсквам аз и си измъквам ръката от неговата. ― Вече не можеш нито да ме заплашваш, нито да ме шантажираш. Говорих с Исак, пристава. И той ми каза, че един свидетел никога не е достатъчен, за да осъдят когото и да било! Трябва да има доказателства в подкрепа на обвинението, а в случая няма! За жалост, същото важи и за теб, иначе досега щеше отдавна да гниеш в затвора! Но аз вярвам, че Господ Бог ще намери подходящ начин да те накаже!

Настъпва гробна тишина, в която всеки от нас чака другия да отвърне погледа си.

― Хубаво — изрича накрая Якоб. — Щом нещата стоят така… Нека бъде по твоята, Катрин. Аз ти предлагам защита и спокоен живот, но щом не ги искаш, няма да те карам насила. Но пък проклет да съм, ако ти позволя да ми отнемеш работата! Виж! ― И вдига ръце, покрити с рани от изгаряния. ― Вложих сърце и душа в тази работа, така че имам пълно право на своя дял! Ако искаш, разбира се, можеш да ме откупиш!

― Какви ги приказваш пак? Няма да ти дам и петак! Изчезвай оттук, и то по най-бързия начин!

― Аха, огнена както винаги! ― изсмива се той. ― Жалко, толкова добра двойка бихме били с теб. Но сега, като се замисля, май бих предпочел по-покорна съпруга. Въпросът обаче е какво да правя сега с теб… Да… Защото знам, че си достатъчно луда, за да отидеш при пристава — оглежда се наоколо, очевидно в търсене на нещо. Накрая се приближава до пещта и отсича: ― Сетих се! Отворила си вратичката на пещта по някаква причина, ръкавът ти се е закачил и си се подпалила! Наоколо е нямало никой, който да ти помогне… Колко трагично, нали? Ще открият обгореното ти тяло и всичките ти нови приятели ще скърбят за теб на твоето погребение. Дотогава обаче аз ще бъда много далече оттук!

С тези думи той отваря вратата на пещта и пъхва вътре дълга цепеница. После насочва вече горещия край на цепеницата към кошницата с подпалки и я държи, докато те не се подпалват.

― Спри! ― хвърлям се към него аз и сритват кошницата встрани, за да потуша огъня с крака.

Но той със зловещ смях продължава да пали други неща. Пламъците отскачат до запасите с боя и масло, оттам до сламата за пакетиране на доставките. И изведнъж всичко около нас се оказва в пламъци.

Оглеждам се като обезумяла. Нямам никаква вода под ръка, търговията ми е обречена!

Втурвам се към отворената врата, но там вече е Якоб и блокира пътя, вдигнал в ръка горящата цепеница като меч. Лицето му е разкривено от най-зловещото изражение на света ― гримаса, която го прави почти неузнаваем.

― Якоб, моля те!

Той обаче напълно безчувствено ме натиква в ъгъла и блокира изцяло опитите ми за бягство с горящата цепеница. Работилницата вече е пълна с пушек и аз вдигам ръка, за да покрия устата си.

― Каза, че ме обичаш ― промърморвам. ― Да поговорим…

― Млъквай! ― провиква се той. ― Говорихме достатъчно!

― Дадох ти достатъчно много шансове, но всичко свърши! — И насочва горящата факла към кринолина ми. Дантелените панделки моментално се подпалват и огънят плъзва нагоре в права линия. Хвърлям върху тях дебелия пласт от полите си, за да го потуша, но Якоб насочва факлата към толкова много места на роклята ми, че вече нямам достатъчно ръце, за да се спася. Започвам да пищя.

— Престани! Млъквай! — изревава той и вдига факлата си.

Вдигам ръце над главата си и се приготвям да посрещна удара, но се разпищявам още по-силно, когато виждам как горящият край на цепеницата лети надолу към мен.

Докато чакам удара, Якоб пада. Свлича се на земята като парцалена кукла, все така хванал здраво факлата. Зад него стои Клас с брадва в ръце. Целият под наоколо е покрит с кръв, както и с нещо друго, което излиза от главата на Якоб.