Цончо Родев - Черният конник

— Мавританска защита. — Гласът му звучеше така безстрастно, сякаш не се биеше на живот и смърт, а преподаваше уроци по фехтовка.

Хорациус гледаше слисано, местеше поглед от меча до противника си и като че ли не вярваше на очите си.

— Този човек е луд! — възкликна Есхач, който в дългия си живот на воин не беше виждал нищо подобно.

— Бъди спокоен, Есхач. Свършвам. — Черноризец Храбър се обърна към боритаркана. — Сега внимавай ти, Хорациус Барка. Славянско нападение!

По-късно Есхач много пъти напразно се опитваше да обясни онова, което последва. Черноризец Храбър нападна, нанесе няколко бързи, добре пресметнати удари, които целяха да отклонят оръжието на боритаркана, после се стрелна така стремително напред, че снагата му прелетя успоредно на земята и в следния миг мечът му прониза шията на Хорациус точно там, където свършваше ризницата му. След още един миг Хорациус лежеше в краката на победителя си, а от раната му бликаше черна кръв. Тялото му потрепера, изпъна се и замръзна неподвижно.

Боритарканът, страшилището за всички славяни, беше мъртъв.

Черноризец Храбър прибра меча си.

— Иди разкажи всичко на твоя господар, Цок — обърна се той към изумения кавхан. — Кажи му още, че е дошъл неговият ред.

Щом разбра, че е спасил живота си, Цок побърза да се отдалечи по посока на „Ханската твърд“. Тогава Есхач поиска да благодари на спасителя си, но не успя.

Черноризец Храбър махна ръка за сбогом и с бързи безшумни стъпки се отдалечи.

От съседните къщи се показаха първите любопитни.

С най-ранните лъчи на утринното слънце Есхач излезе от дома си. Още от първите крачки по улиците той усети, че в Плиска цареше необикновено оживление — стъгдите и пътищата бяха пълни с народ, който шумеше и се вълнуваше. Боилът разбра, че нощната случка не беше вече тайна за никого. Това личеше в по-дълбоките от друг път поклони на людете, в съучастнически усмихнатите лица, в приветливите погледи. Плиска тържествуваше и старият Есхач бе един от виновниците за това тържество.

Той премина покрай мястото на снощната битка. Трупът на Хорациус беше вдигнат и кръвта — засипана със суха пръст. Явно беше, че хората на княза са поработили добре до утрото. Но въпреки това групички се тълпяха околовръст, сочеха следите по земята и шушукаха. Мнозина се обръщаха към него с желание да го заговорят, но Есхач знаеше, че наоколо гъмжеше от шпиони, и затова благоразумно отклоняваше всички разговори.

Скоро беше при княз Бориса и на него разказа открай докрай нощните си преживелици. Докато го слушаше, дългото и бледо лице на стария княз постепенно се оживяваше, покриваше се с руменина, като че ли той сам вземаше участие в случката. От време на време възклицаваше шумно или размахваше войнствено ръка, сякаш забравяше, че е един стар като Матусалем 51 51 Матусалем — легендарен еврейски патриарх, който, според Библията, живял 969 години. монах, а се виждаше пак млад и в онези бранни доспехи, в които някога бе водил войската към победи.

— Ах — възкликна старият княз, когато боилът завърши разказа си. От вълнение бялата му брада трепереше. — Защо, защо не съм двайсет лета по-млад, за да се боря рамо до рамо с него…

— Той и сега не е сам, господарю. С него е целият наш народ.

— Така е, Есхач, така е. И народът е прав, защото никога до днес той не е имал по-велико чадо. Никога не е имало по-достоен човек да бъде негов вожд в мир и бран.

— Не избързваш ли много, господарю? Владетел е все още Владимир и той съвсем не мисли да се сбогува с престола.

— Ще се сбогува той, скоро ще се сбогува. Ако не си отиде сам, Черноризец Храбър ще го изхвърли… Песента на Владимир е изпята, Есхач. И колкото по-рано го разбере, толкова по-добре за него. — Тези думи сякаш наведоха Бориса на една необикновена мисъл. Той смръщи вежди и се загледа в някаква далечна точка. — Да, толкова по-добре за него — повтори той гласно. — Ще отида и ще му го кажа. Той, вярвам, има още достатъчно разум в главата, за да разбере. Нека, дорде е време, последва своя Окорсис, иначе… иначе и една аспра 52 52 Аспра — дребна монета на старите източни държави, включително Византия. Вероятно е била в обръщение и по нашите земи. не давам за живота му.

Старецът се изправи. Развълнуван, изплашен от думите му, Есхач го улови за ръката — нещо, което никога досега не беше си позволявал да направи.

— Чакай, господарю. Не решавай прибързано! — От тревога и напрежение старият боил с мъка изговаряше думите си. — Сега Плиска прилича на наръч сухи съчки и една искра стига, за да пламне огън.