Цончо Родев - Черният конник

И под влияние на тези мисли Владимир направи най-голямата грешка в четиригодишното си властвуване.

— Очакваш да ти отговоря, нали?

— Да. И от отговора ти зависи твоят живот.

— Добре, ето моя отговор. — Ханът отиде до вратата, повика двамата стражи и им посочи баща си. — Отведете този човек в тъмницата. Оковете го във вериги и останете на пост пред килията му. Отговаряте с живота си за него.

Няколко мига старецът остана неподвижен, зашеметен. После гордо изправи побелялата си глава и тръгна към тъмницата. Стражите го последваха с алебарди в ръце.

Като буря премина над Плиска вестта за трагичната злочестина, сполетяла стария княз.

— Отиде си праведният монах Михаил — шепнеха бабичките, като редяха молитви и се кръстеха. — Изгориха душицата му!

— Враг не можа с пръст да го докосне, а сега родният му син го окова във вериги — ругаеха мустакатите воини.

— Затуй ли доживя до старини, да гние в тъмницата! — роптаеха безименни гласове.

Небивало възбуждение обхвана мало и голямо.

Занаятчиите затвориха работилниците си, купците прибраха стоките и всички излязоха навън, на улиците стъгдите, където хилядното множество шумеше, вълнуваше се и гневно трепереше, обхванато от желание за мъст и разплата. За час Плиска заприлича на клада сухи дърва, на която трябваше само една искрица, за да лумне стихиен и неудържим пламък.

И искрицата не закъсня. Появи се тя първо при Източната порта. Курт, храбрият и буен воин Курт, за когото името на княз Бориса беше свято като бранен пряпорец, не се въздържа и високо занарежда клетви и ругатни срещу хана. Начелникът му Исбул му възрази! Двамата се скараха, изтеглиха мечовете и не след дълго пронизаното тяло на Исбула полетя от височината на крепостната стена. Но с това не се свърши. Много от стражите бяха верни на хана люде. Те нападнаха Курт и неговите другари и скоро върху площадките на стражевата кула се разгоря ожесточена битка. Паднаха хора и от двете страни. Притисната от по-многобройния противник, групата на Курт се добра до витата стълба на кулата и се заизниза един по един. Сам Курт остана последен, да прикрива другарите си.

Но битката не остана незабелязана от множеството. Хората се струпаха в подножието на портата и като не знаеха кои от бранниците са за Владимира и кои — за Бориса, окуражаваха и едните, и другите. Тогава сред тълпата проехтя гръмотевичният глас на Лазар:

— Братя, докога ще търпим тирана! Докога ще робуваме на Владимира! Грабвайте мечовете, братя! Да живее княз Борис! Да живее Черноризец Храбър!

Веднага около Лазар се появиха храбри мъже, въоръжени с мечове и сърпове, с копия и алебарди, с коси или лъкове. Към тях се присъедини и Курт с другарите си.

Изглежда Черноризец Храбър разбра, че е настъпил решителният час на борбата, защото по същото време всички негови помощници се разшетаха из старопрестолния град. Вестоносците засноваха по домовете, старшините на тайните петорки подириха людете си, а сред тълпата се появиха хора, които говореха:

— Няма живот под ботуша на Владимира! Кой от нас ще заспи спокоен довечера, щом дори и преславният княз Борис е в тъмницата? Напред, братя! С кръста и Борисовото име — напред!

От този призив всеки грабваше, каквото му падне под ръка — воинско оръжие, тояга или камък, — и викаше с цяло гърло по-скоро да се разправят с тирана. Небивало оживление обхвана града. Нито един мъж не бе останал в къщи.

Постепенно отделните групи се сляха и на просторните ливади на Горния край на Плиска се образува нестройна и пъстро въоръжена, но грамадна и страшна войска. Лазар, зачервен и с искрящи от възбуда очи, отново издигна глас:

— Напред! Долу тирана!

И тълпата се залюля и се втурна като пълноводна река към крепостта. Неочаквано срещу тях излезе кавханът Цок, придружен от двадесетина стражи. Тази среща стъписа първите редици. Те спряха, а зад тях спря и множеството.

— Къде сте тръгнали, люде? — извика Цок. — На своя княз и баща ли сте решили да вдигнете ръка? Какво искате вие?

— Искаме да освободим княз Бориса — отвърна нечий глас. А друг допълни: — Само него признаваме за наш княз!

— Вас са ви измамили — смело излъга Цок. — Княз Борис е свободен. Той сам ме изпроводи да ви го кажа.

Тълпата, предимно прости и неуки люде, несвикнали с дворцовото лицемерие, се разколеба. Цок усети това колебание и побърза да добави:

— Идете си с мир, добри хора. Не удавяйте Плиска в братска кръв.