Цончо Родев - Черният конник

— Не, „някаква девойка“, а родната ми дъщеря — сопна се Есхач и удари с пестник по масата.

— Не знаех, Есхач. Толкова по-добре. Е, какви дела са това? Ще променят ли те положението в Плиска и княжеството? Ще се изпълни ли мечтата на баща ми да бъде свален от престола Владимир? Не, нищо подобно няма да се случи. Черноризец Храбър ще полудува още малко, може и да спаси някой и друг нещастник, но после ще го пипнат, ще му отрежат буйната глава и всичко ще се свърши. А след това славяните и християните ще си изпатят, и то с горница. Повярвайте ми, брате Науме, и ти, Есхач. Не е дадено на сам човек да изменя пътищата на съдбата. Аз съм прочел много стари книги и съм промислил всички случаи, когато тиранин е бил свалян от престола. Нито веднъж, разбирате ли, нито веднъж това не е направено от сам човек с две ръце.

— Е, и какво искаш да кажеш с това?

— Искам да кажа, че само народът може да извърши делата, за които жадувате вие. Ако народът поиска, той ще прати по дяволите и Владимира, и хранениците му. Но това не е по силите на нито един смъртен. И този Черноризец Храбър, който изглежда е добър и смел човек, ще заплати рано или късно с главата си за своите днешни подвизи.

— Много бързо го осъждаш — прецеди през зъби Наум, който в себе си признаваше правотата на Симеоновите думи.

— Не аз. Той сам ще се осъди, ако продължава да действува без подкрепата на народа.

— Но народът е с него — възкликна Есхач. — Какво говоря! Народът го боготвори. Да вземем за пример мене. Само да ми прати вест Черноризец Храбър, и аз начаса ще се отзова, за да умра под пряпореца чу.

— А колко са такива като тебе? — запита Симеон. — Народът е наплашен и смутен. Народът тайно роптае, но чака чудеса, а не мисли сам да измени нещата.

— А, ето ти сам се хвана в думите си — радостно потри ръце Наум, който имаше бърз ум и прозорливост. — С подвизите си Черноризец Храбър ще събуди заспалото мъжество на народа, а после ще го поведе за славни дела.

— Добре, да кажем, че е така. Но между пробуждането на народа и превръщането му в годна за дела войска пътят е толкова дълъг, колкото оттук до луната. А може ли Черноризец Храбър да направи всичко това сам? Може ли във всеки дом да надникне, с всеки човек да говори? Не, не може — сам си отговори Симеон. — А онези, които биха могли да му помогнат, стоят като вас по тъмните кътчета, хвалят го тихичко, а от тях полза — никаква. Ти, брате Науме, се срещаш всеки ден със свещениците, най-прославените люде в княжеството. Ако ти би поговорил само с десет от тях, а всеки от тях — с по още десет души, ето че стават сто, цяла чета.

— Ей богу, прав си! — рече Наум. — Как не съм се сетил досега! Още днес ще започна и от всички ще искам най-голяма тайна.

— А ти, Есхач? Помагаш ли ти с нещо на Черноризец Храбър? Ти си известен, почитан и уважаван. Всеки благородник, българин или славянин, който е изпаднал в немилост пред княз Владимира, те слуша и ти вярва. Какво щеше да стане, ако ти, вместо да стоиш тука и да чакаш всичко наготово, поговореше с тези хора, а те — със слугите и другарите си? Цяла войска щеше да има в Плиска — войска тайна и скрита, но готова, щом Черноризец Храбър й даде знак, да извърши големи дела.

— Дявол да го вземе, точно така е! — честно призна Есхач, като се плесна по челото. — Чуден човек си ти, Симеоне. Кротък си като овчица и прощавай, мекушав като жена, но говориш мъдро и вярно, като по книга.

— Защото казвам само това, което съм научил от книгите, Есхач. Един е силен с меча, друг — със словото. Аз съм от вторите. И ако някога…

Симеон не можа да довърши. В стаята влезе девойка с такава ослепителна хубост, че той втренчи възторжени очи в нея и забрави думите си. Но девойката не го и забеляза. Тя се приближи до Есхач, прошепна му нещо и веднага излезе, последвана от него.

— Коя беше тази мома? — запита Симеон.

— Какво, май ти се понрави, а? — многозначително се ухили Наум. — Видях как захласнато я гледаше. Брате Симеоне, брате Симеоне, нам не ни е дадено да се поддаваме на греховни съблазни.

— Аз нося расо, но не съм дал монашески обет, брате Науме. Наистина не съм още мислил да се женя, но след като катун умря, ако го сторя, съпругата ми би била първата жена в княжеството. Така или иначе, аз съм брат на княза и…

— Чакай, чакай — прекъсна го със смях другият. — Малко избързваш. Ако правиш такива сметки за тази мома, няма нищо да излезе от тази работа. Това е Кремена, дъщерята на Есхач.

— Ако сърцето й прилича поне наполовина на лицето й, това не е мома, а бисер!