Цончо Родев - Черният конник

Късно следобед в деня след първите подвизи на Черноризец Храбър Марко весело подскачаше по застланите с камък улици на източния край на Плиска. Той свиркаше нещо с уста, дялкаше си някаква пръчка и не обръщаше внимание нито на закачките на другите деца, нито на сновящите нагоре-надолу слуги, ратаи и роби.

По едно време той се огледа и като се увери, че никой не го наблюдава, хлътна във вратата на Лазаровия двор. Тук захвърли пръчката си и скри ножчето.

Великанът Лазар цял ден бе посрещал близки и познати и на всички бе разказвал за среднощните си приключения и за чудния спасител, който го бе отървал от гибел. Той толкова се увличаше в тези разкази, че неволно бе започнал сам да ги украсява — между хилядите небивалици, които се ширеха из града, пламъците от ноздрите на коня положително бяха измислени от него самия. Сега Лазар бе останал най-после сам и в топлата привечер седеше до ниска масичка на двора, пиеше си червено винце и от време на време се засмиваше доволно на нещо.

Марко се приближи спокойно и седна от другата страна на масичката.

— А, Марко — позна го домакинът, — и ти ли си дошъл да ти разказвам за Черноризец Храбър?

— Ами — отвърна момчето. — Аз толкова пъти слушах днес тази работа, че мога да я разкажа по-добре и от тебе. Къде са убитите стражи?

Лазар се ухили добродушно.

— А, за това ли си дошъл?

— Не съм дошъл за това, ама искам да ги видя.

— Не можеш да ги видиш, Марко. Още на утрото дойдоха, преброиха ги и си ги прибраха. — Лазар отпи още няколко глътки вино. — Е, кажи сега какво те води при мене?

— Чуден сън сънувах снощи, чичо Лазаре, та дойдох да ти го разкажа.

— Сън ли? — широко се ухили за втори път Лазар.

— Сън — настоя дръзко хлапето, — и то много особен. Да ти го кажа ли?

— Добре де. И тъй си дошъл, ами поне разказвай.

— Сънувах, чичо Лазаре, че тази нощ онези пак са дошли при тебе, а начело — сам боритарканът Хорациус Барка, бог да го убие. Та идват те, пък ти не спиш, а ги чакаш с всичките си слуги и ги погваш със стрели, камъни и мечове. Те се борят срещу тебе и тогава излиза отневиделица Черноризец Храбър и ги удря в гърба и пак натръшква десет души на земята. — Момчето се изправи. — Това имах да ти кажа, чичо Лазаре.

— Чакай де — смееше се Лазар, — къде бързаш толкова! Е, не сънува ли и нещо друго?

— Не, и това стига. Но запомни, чичо Лазаре, че Черноризец Храбър се яви само когато видя как ти посрещаш людете на боритаркана. Ако ти легнеш да спиш, той и пръста си няма да мръдне за тебе…

С тези думи Марко изскочи отново на улицата и пак си зачурулика веселата песенчица.

След него Лазар продължи да се усмихва, но скоро лицето му стана угрижено и строго. Той мисли дълго, после стана и събра всички слуги около себе си.

Хорациус Барка стъпи на гърба на един воин и през високия зид огледа двора на Лазара. Там беше тихо и спокойно — след вълненията и умората на предната нощ всичко спеше непробудно. Боритарканът скочи леко на земята и за последен път разпредели хората си и им обясни задачите. И пак както миналата нощ един човек се прехвърли от другата страна на оградата и отвори тежката порта. Цялата група се вмъкна в двора.

— Сега — напред! — заповяда Хорациус.

Но никой не успя да направи и крачка. В същия миг към тях със злокобно свистене полетя облак стрели и предната редица на нападателите се сгромоляса с охкане и проклятия. Докато останалите се опомнят, от мрака на нощта се изсипа и втори смъртоносен облак.

— Напред! — извика повторно Хорациус Барка, но никой не изпълни повелята му. Неговата група бе престанала да съществува — онзи, който не бе още ранен или убит, бе обхванат от безумен страх и мислеше само как да спаси живота си.

Предните бързо се отдръпнаха към вратата. Но изведнъж някой изкрещя:

— Черноризец Храбър!…

Споменаването на това име, което за тях означаваше смъртна заплаха, им се стори по-страшно от невидимите стрели в двора. Напразни бяха усилията на Хорациус Барка да въдвори някакъв ред — людете му се бяха струпали на купчина, блъскаха се, мушкаха се и се поваляха един друг, ръководени само от слепия ужас.

Като чу името на Черноризец Храбър, Лазар заповяда на хората си да оставят лъковете и да грабнат мечовете и тежките секири — той се страхуваше някоя от изпратените напосоки стрели да не улучи покровителя му.

— Хайде сега, момчета — викна той с такъв весел глас, сякаш ги канеше на игра. — Покажете как се влиза неканен в чужд имот!