Цончо Родев - Черният конник

Хуго фон Бернхайм през целия си дълъг живот не беше виждал такава варварски великолепна гощавка. Тук се лееха реки от ароматно вино, разнасяха се цели овни, печени на шиш, месо от мечка, сърни и глигани, стотици яребици и пъдпъдъци… Приближените на княза отначало седяха на малки столчета, после се отпуснаха на дебелите килими и така, полулегнали, продължаваха да поглъщат неимоверни количества месо и вино. Те ядяха с пръсти, режеха дълги ивици печено месо и обърнали глави нагоре, бавно ги натъпкваха в гърлата си. След такива големи „хапки“ те изпиваха на един дъх огромни кани с вино, всяка от които би била достатъчна да събори мъртво пиян един несвикнал човек. Особено се отличаваше в пиенето кавханът Цок. Той пиеше направо от бъчвичка и като я вдигнеше, дълго не отлепяше уста от дупката й.

По време на пиршеството невидими свирачи изпълваха залата с тиха, но дива и страстна музика, която караше кръвта да се разлудува в жилите. От време на време между масите се втурваха цели рояци облечени само в тънки полупрозрачни свилени дрехи танцувачки, които извиваха тела в кръшни и сластни игри. Понякога излизаха ловки борци с могъщи мускули, които сплитаха нарочно омазнените си тела в красиви сръчни хватки и предизвикваха неспирните възторжени викове на зрителите.

Но най-голямата изненада дойде в самия разгар на пиршеството. Бе излязла една двойка опитни бойци, които с притъпени мечове водеха красив за окото бой. Те се нападаха с устрем и ловкост, спокойно и разумно се отбраняваха, мечовете им звънтяха един в друг или по шлемовете, раменниците и кръглите щитове, изобщо във всяко движение имаше толкова бързина, изящество и пресметната сила, че не можеше да не развълнуват зрителите.

Те се сражаваха дълго, упорито. Единият се биеше главно със сила. Той стоеше с широко разтворени крака, щитът в лявата му ръка го прикриваше, а с дясната нанасяше страхотни удари, които отчекваха частици от железния щит на противника му. Другият му отстъпваше по сила, но очевидно владееше меча с много по-голямо изкуство. Той имаше котешка пъргавина и ловкост, избягваше ударите, прикриваше се, нападаше светкавично и веднага се отдръпваше, за да премине подир миг в ново настъпление.

Най-сетне борбата завърши. Първият боец нанесе ужасяващ удар с меча. Другият се престори, че ще подложи щита си, но изведнъж се отдръпна и мечът със свистене процепи въздуха и се заби в пода. Тогава вторият подскочи напред и мушна под раменника. Всички забелязаха успешния удар, пък и малко кръв обагри дрехата на победения.

Победителят прибра меча и коленичи пред хана. Владимир го поздрави с няколко думи и му подхвърли малка кесия. Заваляха и други златни и сребърни монети. Боецът ги прибра, поклони се на всички и се приготви да излезе.

Неочаквано Хорациус Барка скочи на крака, пристъпи напред и се обърна към Владимира:

— Княже, разреши ми да премеря и аз сили с този юначага.

Чрез тълмачите си Владимир отговори:

— Пази се, чужденецо. Този боец е прославен майстор на меча.

Хорациус вдигна насмешливо рамене и взе от земята търкалящия се меч на победения. Опита острието на пръста си, пък се засмя и го захвърли настрана.

— Това са играчки за деца — каза той. — Дайте истински.

— Дружбата ми с крал Арнулф не ми позволява да разреша този бой — намеси се пак Владимир. — Остави мечовете, храбри чужденецо, и се улови за чашата.

— Ето тука е рицарят Хуго фон Бернхайм. Ако пострадам в двубоя, той ще съобщи на краля, че аз съм го предизвикал.

Владимир нямаше какво да противоречи повече и мълчаливо заповяда на слугите да донесат мечове и въоръжение за чужденеца. Победителят от последната битка гледаше смутено и колебливо се местеше от крак на крак.

— Знам какво мислиш — каза му Хорациус. — Ти си казваш сега, че ако те победя, ще загубиш живота си, пък ако ти ме победиш — пак ще го загубиш, защото господарят ти ще те накаже. Бъди спокоен. Ето князът ще ти обещае пълна милост и награда, ако ме надвиеш — от височината на престола си Владимир потвърди с кимване на глава, — а аз оставям тука тази кесия. — Хорациус извади добре натъпкана кесия и я остави в краката на княза. — Ако победиш — твоя е! Но пази се — аз съм корав орех…

Слугите донесоха здрав щит, броня, раменници и наколенници и ги поднесоха на Хорациус. Но за всеобща изненада той ги отблъсна:

— Ще се бия така, както съм.

— Този човек е луд! — възкликна Владимир. Той сам беше един от най-добрите майстори на меча в княжеството и знаеше какво значи да се бие човек без защитни доспехи срещу добър и обкован в желязо противник. Той бе готов да забрани двубоя, но разпаленото му любопитство спря заповедта на края на устните му.