Цончо Родев - Черният конник

— Ювиги хане, спри погледа си върху твоя верен роб.

— А, ти ли си, Сондоке багатур. Какво, за брат ми Симеон ли имаш нещо да ми кажеш?

— Нищичко не зная за него, господарю.

— Как тъй нищичко? Вече две пълни луни изминаха, откак той се върна от Цариград, а ти още нищо ново не си ми казал за него.

— Не мога да ти кажа, господарю. От ранно утро до късна вечер той прекарва при книгите. Най-напред ги подреди всичките до една, а сега чете денонощно, дори при книгите му носят ядене. А като се прибере да спи, слугата му Мостич като куче ляга пред вратата му.

— Той ли му прислужва?

— Не, прислужва му дядо Продан, старецът, който е бил с него при ромеите. Мостич, славянинът, само го пази.

— Та от какво толкова се бои брат ми?

— От нищо. Той ден през ден пъди славянина, но онзи сам, по своя воля стои като пазач.

— Да, робска душа имат тези славянски кучета… — замислено изрече Владимир. — А баща ми? Среща ли се той със Симеона?

— От завръщането му не го е търсил нито веднъж. Срещат се само на литургиите, но и тогава не му проговаря, дори на поздрава му не отвръща. Вижда се — сърдит е! Само Есхач от време на време го спохожда.

— Добър е брат ми. Главата му е пълна с разни книжни глупости, но е добър. Не се излъгах в него. А ти, щом нямаш какво ново да ми кажеш за Симеон, защо ме спираш?

Сондоке хвърли бърз поглед наоколо и каза доверително:

— Друго искам да ти доложа, господарю. Багаинът Драгота, онзи, дето е голям като дъб, обеща на баща ти да събере славянска дружина, да разруши нашия български храм, пък и на тебе да посегне. „Ще го хвана аз — казва — този вероотстъпник и посред града ще го вържа, та който мине, на лицето му да плюе.“ Тъй говори и все по меча се тупа.

Смръщи вежди Владимир. Дълбока бръчка сряза челото му.

— Кога го чу така да се кани?

— Вече шести ден, господарю.

— А защо едва сега ми казваш?

— Аз казах на ичиргу-боила, но той май се плаши от славянина… Или пък, кой го знае, може и Окорсис да е намислил нещо… Нали си е взел наложница славянка…

Ханът постоя замислено, после, без да каже нито дума повече, бързо закрачи към престолната зала.

Край престола вече го чакаха най-верните му люде — Цок, Паган, Окорсис и Хорациус Барка, който напоследък бе станал хански любимец и негов най-близък другар в лова, веселбите и пиянските оргии. Този странен чужденец имаше неуморимо въображение за измисляне на все по-нови и по-чудновати забавления и това му спечели най-голямото уважение на Владимира.

Сърдит и разгневен, ханът с бързи стъпки прекоси залата, седна на престола и веднага се обърна към ичиргу-боила:

— Окорсис, дръвнико такъв, знаеш ли колко близо е днес въжето до мазния ти врат?

— Защо, господарю? — пребледня Окорсис. — В какво съм имал нещастието да се провиня пред тебе?

— Ти си ичиргу-боил. Ти трябва да бъдеш мое ухо и око, да се справяш в миг с всеки, който крои черни мисли срещу престола ми. А ти бдиш ли над мене?

— Ден и нощ, господарю. Ако изключим приказките на баща ти, в столицата и областите е тихо и спокойно.

— А чул ли си нещо за заканите на багаина Драгота?

— Чух. Сондоке, слугата, ми каза.

— Сондоке багатур — поправи го Владимир. — Е, какво направи ти, след като научи за приказките на Драгота?

— Да ти кажа откровено — не повярвах, господарю. Познавам Драгота. Той е силен като бик, но си гледа земята, грижи се за нея и слугите му най-богати урожаи събират. Не е човек той за бунтове и за държавнически дела.

— Но да събере дружина от славяни като него може, нали?

— Според мен, в сърцето му няма такива мисли, господарю. А на Сондоке аз не повярвах. Верен език 35 35 Език — шпионин, доносчик. ми донесе, че Сондоке ходел да изнудва злато и други богатства от славянските първенци. Отишъл и при Драгота, но Драгота го изгонил с ритници от дома си и сега Сондоке търси мъст и измисля разни небивалици.

Този отговор обърка хана. Човек със зло, но безхитростно сърце, той не можеше да се добере изведнъж до истината. Владимир мисли дълго и след това запита останалите:

— А вие какво ще кажете?

— И аз, ювиги хане — започна шишкавият Паган, — чух за делата на Сондоке багатур. — Чух и за ритниците, които му е подарил Драгота. Сигурно работата е така, както казва ичиргу-боилът.

Кавханът Цок обичаше при такива случаи да изчака, докато разбере накъде ще задуха вятърът на ханската воля, и едва тогава да изкаже мнението си. Сега той бе забелязал объркването на Владимир, усети, че облаците над главата на Драгота се разсеяха и затова каза: