Евгени Димитров - Сватбите на Йоан Асен

„Тази нощ нали ще дойдеш с мене?“

Винаги тръгвах с него, стига да ме повика. И така в прязнощ той ме поведе към дворците на великия княз. Те са оградени с могъщи стволове, закрепени един към друг с железа. Отдалече приличат на огромна бъчва, хвърлена в полето. Не влязохме през портите, а през едно отверстие, направено от по-напред, и това ме учуди най-много. Зад него ни чакаше притаен Юрий. Те си пошепнаха нещо с брат ми, а към мене повече не се обърнаха. Казаха ми да чакам тук, като държа конете, и аз, обзет от велика боязън, започнах да чакам и да гадая какво има да става в тази прязнощ. Те влязоха в дворците, които са също така направени от дърво и по покривите им се въртят на вятъра и проскърцват дървени петли. Смени се стражата при двореца и при крепостта, а те се бавеха. В душата ми се промъкна смъртен страх пред разсъмването. Ръката ми отпадна да държа конете. Започнах да се моля. И се молех да не посегнат на живота на великия княз, да не извършат грях и безумие към благодетеля, чиято ръка сме целували за хляба и покрива, ние, изгнаниците, дошли деца и възмъжали в гостолюбието му. Боях се не толкова за княза — нека бъда чист като пред изповедник, — колкото за душата на Йоан, и си казах в безумието на страха и отчаянието: нима и неговата душа ще слезе в геената при Иванко, който уби баща ни Асен, при ненавистния Борил, който погуби чичо ни, при оня сонм боляри, угасили светлината в мъдрите очи на другия ни чичо, царя Петър, при всички цареубийци. Тъкмо ме лъхна ужасът на ада, и те се появиха. Но бяха трима. Промъкнахме се през отверстието и яхнахме през степта към Безнаделная. Йоан мълчеше, мълчеше и Юрий, а третият яздеше пред всички и също мълчеше. Аз следвах и тримата и все се питах за какво им бях и къде отиваме. Но ги следвах.

Далече пред нас се появиха реката и хълмът с църквата. Спряха. Едва сега Йоан ми заговори:

„Иди при твоя духовен старец и му кажи да се приготви за венчавка!“

Тръгнах, обзет от още по-голям смут. След мене тръгнаха и те. На възвишението Йоан пак ме спря:

„Ако откаже на думите ти, речи му, че не бива да отказва на меча!“

Влязох в храма. Беше срещу Еньовден, а срещу Еньовден нощта е нощ на бдение и поличби. Казах на стареца, който бдеше в храма, че трябва да венчава, и той отказа. Тогава влязоха двамата — Йоан и Юрий — с мечове в ръце, което е велик грях и срам за храма и за вярата, а третият се спотаи при вратата. Те облякоха патрахила на стареца, чиято снага трепереше. Навън се понесе тропот на конете ни, които хукнаха през степта. Свещеникът каза:

„Няма ги короните венчални… и веригата…“

„Тя ще донесе короните и веригата…“ — отвърна Йоан.

И докато те говореха, аз отгатнах. Разбрах за какво съм им бил нужен и коя е невестата. Това, което ставаше пред очите ми, бе неблагодарно и срамно, и лукаво. Влезе третият, но вече без наметалото. И държеше в ръце два венеца от цветя. И държеше още въже, снето от добичето на духовника. Йоан запали всички кандила и свещи и божият дом блесна. Тогава и старецът разпозна Мария, осиновената дъщеря на великия княз, отредена за невеста на Батбай Завоевателя. Видях лицето й бледо и прозрачно, a в очите й прочетох любов. Не Йоан, а тя хвана ръката му и го поведе към олтара. А аз си мислех за гнева на великия княз, който оставаше посрамен пред себе си, пред галицките люде и пред могъщия Токту. И още си мислех, че в живота на властелите винаги има нещо, което е любов, а не е любов, което е чест, а не е чест. Бях осемнадесетгодишен и разбирах, че Йоан се жени, за да си върне трона на Търнов, а Юрий му помага, за да намали с един претендентите за наследие на Галиция. И само Мария носи у себе си любов. Тогава обикнах Мария завинаги…

Господи, боже мой и на всички твари, прости ми! Аз обикнах жената на брат ви, но не с плътска обич, не бих казал и с обичта на брат към сестра или на християнин към християнин, обикнах я, без да съм в състояние да назова как. Може би така се обичат рожба или кът, или хижа, където почиваш. Може би така се обича светица, която познаваш от житие или зография. Ти, който си всезнаещ и всевиждащ, ще разбереш естеството на любовта ми. Защото нея нощ аз я засвидетелствувах с деяние. Но ето моето самолюбие и нечестивост! Те пак подават рога. Разказвам за Йоан Асен, който се обручваше, а тъкмя думите за своето сърце.

И тъй, беловласият венчаваше Йоан за Мария или Мария за Йоан, което не е все едно. И когато разменяше венците на главите им, а те държаха двата края на брачното въже, се понесе гълчава. Откъм дворците идеха люде. Потърсих Юрий с очи, но княза го нямаше. После разбрах, че той слязъл в дворците, той разбудил великия княз и стражите, той повел към Безнаделная и бранници, и купци, и боляри, и селяни, и юродиви, и всякакъв народ, озарен от борини. И когато го похулих по-късно, в тъмницата, пред Йоан, Йоан ми каза: