Ян Гийу: Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Изведнъж Юсуф реши да тръгне право на запад, нагоре към планините, където се надяваше да намери спасение. Тримата преследвани набързо тръгнаха по пресъхнало речно корито, което се виеше нагоре. Скоро то започна да се стеснява и да става все по-дълбоко, сякаш яздеха в дълга яма. Като че ли Бог ги бе съзрял по време на опита им да се изплъзнат от разбойниците и ги водеше в определена посока. Пътят беше един — стръмно нагоре, заради което се движеха още по-трудно. А преследвачите се приближаваха, скоро щяха да ги настигнат и да ги обсипят без проблем със стрели. Преследваните вече бяха закрепили здраво стоманените си щитове.

Юсуф нямаше навик да се моли за живота си. Но в момента, когато трябваше да намали темпото, когато бе на дъното на пресъхналото корито, обграден от всички страни с враждебни скални зъбери, той се сети за един стих от Божиите слова, който си повтаряше задъхано и с пресъхнали устни: „Онзи, който е създал живота, за да ви изпита и да ви покаже кой от вас е действал най-правилно, Той е Всевишният. Този, който постоянно прощава.“

Бог наистина изправи Юсуф пред изпитание и му показа първо като мираж на фона на слънчевите лъчи, а след това с ужасяваща яснота най-неприятната гледка, която правоверен човек би могъл да съзре в трудна ситуация.

От другата страна на речния канал се появи рицар тамплиер с лък в ръка, а зад него препускаше неговият сержант 2 2 Сержант — Воин, който не е задължително да е от благороден произход. Разполага с почти същата екипировка като рицаря, но има един кон и юноша оръженосец. — Б.р. . Двамата врагове на всичко онова, което за него беше живот и добро, яздеха така бясно, че плащовете им се носеха като огромни драконови криле зад тях. Прииждаха като пустинни джинове.

Юсуф пришпори коня си и се втурна напред. Не изпитваше страх, а само студена възбуда от близостта до смъртта. Насочи коня към стръмната част на пресъхналото речно корито, за да увеличи ъгъла, под който може да бъде нападнат от стрелата на врага.

В този момент рицарят тамплиер, който беше съвсем близо, вдигна лъка си, даде знак на Юсуф и другите правоверни да не му пречат. Тогава те се наведоха и в следващия миг плащовете на двамата рицари тамплиери паднаха в праха зад тях.

Юсуф веднага даде знак на другите и те си проправиха път по стръмния наклон, така че да могат да стигнат до място, откъдето можеха да наблюдават всичко наоколо. Тогава Юсуф обузда коня си и спря, тъй като искаше да разбере какво мисли Бог за случващото се.

Другите двама искаха просто да се справят със ситуацията и да се спасят, докато рицарите тамплиери и разбойниците се разправят помежду си. С едва доловим знак с ръка Юсуф направи плановете им на пух и прах, тъй като искаше да види какво щеше да се случи. Никога преди това не се бе намирал толкова близо до рицари тамплиери, тези демони на злото. Усещаше, че Божият глас му бе заповядал, че трябва да види какво ще стане и че здравият разум трудно можеше да го възпре. Здравият разум му нашепваше, че трябва да продължи пътя си към Ал Ариш, докато светлината на деня позволява и преди тъмата на нощта да е спуснала забулващата си мантия. Но това, което предстоеше да види, той никога нямаше да забрави.

Шестимата разбойници нямаха друг избор. Разбраха, че вместо да преследват тримата богаташи, те се бяха изправили лице в лице с двамата тамплиери. Сухото речно корито бе твърде тясно, за да могат да спрат, да се обърнат и да избягат преди франките да ги настигнат. След кратко колебание те сториха единственото, което можеха да направят. Прегрупираха се така, че да яздят двама по двама и пришпориха конете си, подготвени за среща с нападателите им.

Облеченият в бяло тамплиер, който яздеше пред сержанта си, първо нападна дясностоящия от двамата разбойници, които бяха начело. Когато бандитът вдигна щита си, за да отблъсне стрелата, Юсуф се замисли дали той разбира какво го чака. В същия момент рицарят препусна на коня си с устрем, който беше невъзможен предвид условията, в които се намираха, после намери нов ъгъл, проправи път на стрелата покрай щита, прицели се в тялото на разбойника вляво и в същия миг пусна стрелата, за да успее да запази равновесие. Точно тогава сержантът застигна смаяния крадец вдясно, който се беше скрил зад щита си и очакваше удара, който така и не идваше. И когато надигна глава, погледна в обратната посока и съзря лъка на врага си.

Другият разбойник видя добра възможност, тъй като врагът бе тръгнал към него, но леко встрани, почти с гръб. Мечът му бе в грешната ръка и нямаше как да се защити. Така и не разбра как рицарят тамплиер пусна щита си и прехвърли меча в лявата си ръка. Така че когато разбойниците препуснаха с конете, те изложиха гърлата и главите си за ударите, които идваха от грешната посока.