Ян Гийу - Кралство в края на пътя

В далечината приближаваше група конници, чиито сини мантии плющяха като платна. Дори и да идваха със сигурност от много далеч, защото Врета не беше в сърцето на региона на Фолкунгите, шестнадесетте мъже яздеха бързо.

Подчинявайки се на дълга си, гвардейците веднага излязоха, за да се изправят срещу Фолкунгите. Нито един от тях не оцеля.

После Фолкунгите продължиха към манастира. От стените ги следяха неспокойни погледи.

Отвори се малка портичка и младата Хелена се спусна към този, който водеше ескадрона. Рицарят Суне идваше направо от Гестилрен, но макар и да носеше все още следите от множество наранявания, не чувстваше никаква болка.

Когато Хелена стигна до него запъхтяна и разтреперана, Суне й подаде голяма синя мантия и я помоли да я сложи.

Той я качи на седлото зад себе си и те бавно се отдалечиха, защото пътят до Елгарос беше дълъг.

Хелена му роди четири дъщери, а баладата, която разказва за това отвличане, се предава през вековете 12 12 Истински малък роман, една от най-известните средновековни шведски балади, която дава съвсем различна интерпретация на събитията. — Б.‍пр.‍ .

Раната, която беше получил Арн, го обричаше на бавна смърт. Ако приятелите му Ибрахим и Юсуф още бяха във Форшвик, той може би щеше да оцелее.

Той угасна бавно, докато до него бдяха много дни и нощи Сесилия и Алде.

Това, което го измъчваше, не беше болката, защото той беше изпитал много по-тежки страдания. Мъчно му беше за дните на мир и спокойствие, през които можеше да седи под ябълките, сред червените и бели рози, да държи ръката на Сесилия и да гледа как Алде намира пътя към щастието.

Никой син на лагман в Упланд нямаше да е за нея, ако тя не го поискаше. По този въпрос баща й и майка й бяха съгласни и без да го обсъждат, защото и двамата произлизаха от средите на обикновените хора и вярваха силно в любовта.

Биргер Магнусон, който дойде да се сбогува с дядо си, от когото беше научил тайните на войната и властта, беше сломен от мъка, изгубил за толкова кратко време и баща си, и дядо си. Но преди всичко двамата си поговориха за бъдещето. Арн накара Биргер да обещае, че ще построи нова крепост там, където Мелар излиза на Балтийско море, за да може страните да не бъдат ръководени от толкова изолирано място като Нес. За тази цел щеше да му трябва преди всичко подкрепата на свеите, а ако нямаше друг начин да я получи, щеше да се наложи да приеме новото кралство да носи името Свеа риге (Svea rige).

Тъй като Арн все още говореше със силен датски акцент, Биргер Магнусон помисли, че той казва „Сверите“ 13 13 Швеция. — Б.‍пр.‍ .

Биргер се закле да се постарае да изпълни изцяло волята на дядо си и получи от ръката му неговия меч. Арн му довери неговата тайна и му обясни значението на тайнствените знаци по него.

Хиляда мъже отнесоха своя многоуважаван главнокомандващ във Варнхем. В църквата, по време на заупокойната меса единствен младият Биргер Магнусон имаше правото да носи меч. Мечът на Арн. Благословеният меч на Тамплиерите.

В тази църква Биргер се закле пред Бог да следва примера на своя дядо, да изгради новата крепост на Балтика и да даде на тези три страни, обединени в едно кралство, името Свериге .

Той влезе в историята с името ярл Биргер 14 14 Биргер Магнусон от Биелбо (1210–1266) е основател на град Стокхолм. Тук авторът е променил рождената му дата. — Б.‍пр.‍ .

Mont Gisar — на шведски означава прасета, оттам и подвеждането с „Планината на прасетата“. — Б.‍пр.‍

Първият крал християнин (980–1022), който, според легендата е бил покръстен в извора на Хюсабю от английския епископ Зигфрид през 1008 г. — Б.пр.

Lagman — Законотворец, лице, натоварено да бъде изразител на правото и да интерпретира закона. — Б.‍пр.‍

Според древните северни предания, берсерките са били свирепи воини, които при определени обстоятелства изпадали в транс и вършели чудеса от храброст, бидейки същевременно неуязвими.

Бъдещият Стокхолм. — Б.‍пр.‍

Тази понастоящем шведска провинция до XV в. е принадлежала на Дания. — Б.‍пр.‍

Име, дадено от тогавашните хроникьори на една тайна мюсюлманска общност, породила се при разцеплението на шиизма на Фатимидите. През 1094 г.‍, в планината Аламут, на югозапад от Каспийско море, Хасан Ибн ал-Саббах — водач на сектата, когото тамплиерите наричали „Старецът от планината“, възвестява нов вид проповед. — Б.‍пр.‍