Ян Гийу - Кралство в края на пътя

Леката конница на Форшвик още не се беше включила, защото я пазеха за момента, в който да пресрещнат датчаните отзад. Но пред нея имаше все още прекалено голяма и мощна сила, вражеската армия не беше влязла достатъчно в клопката. Арн изпрати съгледвачи, за да я придвижи към центъра на битката със заповед да атакува в подходящия момент.

Всичко изглеждаше загубено, защото при дълъг и безреден сблъсък победител щеше да е този, който разполага с повече хора. Арн се сбогува с краля, като остави при него Биргер Магнусон със знамената на Фолкунгите и рода на Ерик.

Накрая Арн и конниците му видяха Сверкер Карлсон с неговите знамена на достатъчно голямо разстояние от битката. Нямаше и минута повече за губене, защото всяко колебание щеше да помогне на врага да се подготви по-добре.

Излязоха от гората в безпорядък, но много бързо се подредиха и препуснаха в тръс към сърцето на вражеските дружини, а когато им оставаха само няколко прескока, за да ги достигнат, се хвърлиха в галоп с насочени копия. Суне Фолкесон яздеше до Арн. И двамата бяха забелязали емблемата на Сверкер Карлсон, черен грифон със златна корона. Насочиха се натам.

Хората от Форшвик отначало пробиха бързо първите вражески редици, но после устремът им беше спрян. Бяха изгубили или счупили копията си. Трябваше да извадят меч или боен чук, за да си проправят път към Сверкер. Все по-трудно им беше да напредват и много от тях се простиха с живота си.

Беше прекалено късно да се връщат. Арн напредваше с двойни удари, но си даде сметка, че мечът му беше вече прекалено тежък за него. Хвърли щита си, взе меча в лявата ръка, а с дясната изтегли дългата си бойна брадва. Трябваше да повали шестима, преди да стигне до Сверкер Карлсон в момента, в който той отбиваше удар на Суне Фолкесон, обърнат с гръб към Арн, който го уби с един удар на брадвата си.

Когато Сверкер падна от коня покосен, онези от датчаните и Сверкерите, които все още бяха по седлата, застинаха мигновено. Битката спря изведнъж и всеки се огледа. Половината от хората от Форшвик бяха мъртви, но въпреки това бяха по-многобройни от датчаните, които бавно се групираха около архиепископ Валерий.

Едва тогава Арн забеляза, че кърви, а в левия му хълбок има забит връх на копие. Въпреки това не почувства никаква болка като го изтръгваше. Хвърли го на земята и наведе глава, за да си поеме въздух. После бавно слезе от коня и се приближи към тялото на Сверкер. Отряза главата му и я набучи на копие с кралския герб, преди с мъка да се качи на коня. Суне намери щита му и му го подаде. Датчаните около архиепископа бяха спрели да се бият и Арн нямаше намерение да продължава сражението.

С останалите живи конници той се насочи към бойното поле, носейки набучени на копието си главата на Сверкер и герба му. Спря на известно разстояние от мястото, където все още се биеха, и изчака да достигнат до него първите победни или ужасени викове. Изведнъж сражението спря.

Възползвайки се от спокойствието и тишината, Харалд Ойстенсон и стрелците му се приближиха внимателно, както и арбалетчиците на Фолкунгите, които още не се бяха включили в битката. Леката конница на Форшвик, която изглеждаше сякаш е претърпяла само малки загуби, бързо се прегрупира в боен ред.

Ако битката продължеше, щеше да е не по-малко кървава от предишната.

Обграден от конници, кралят се присъедини към Арн и обяви, че ще пощади всички, които се предадат.

Необходими бяха само няколко минути, за да се разберат. Дадоха пропуск на някои роднини на Сверкер, скупчени около знамената си, за да закарат тялото му до семейната гробница в манастира Алвастра. На датчаните също разрешиха да погребат своите преди да се приберат. Трябваше да се действа бързо, защото вече беше краят на юли.

Победата беше голяма, но скъпо платена. Половината от тези, които не можаха да се въздържат и се хвърлиха в битка прекалено рано, бяха покосени от стрелите на своите. Много Фолкунги загинаха в Гестилрен. Сред тях бяха ярл Фолке и Магнус Монешьолд. Само половината от свеите, дошли да се бият, се върнаха у дома.

При все това короната на Ерик беше окончателно укрепена, а той реши, че гербът на новото кралство ще носи завинаги трите корони на Ерик и лъвът на Фолкунгите.

Манастирът Врета беше построен на възвишение в равнината на Източна Готаланд и оттам се откриваше ясна гледка. Всички, които се намираха там, игуменката Сесилия, сестра на крал Сверкер, монахините, послушниците, сестрите фамилиарес и двадесетте гвардейци, които ги охраняваха, знаеха, че изходът от битката ще се реши скоро. Не една от пансионерките намери повод да се качи в камбанарията или на някоя стена, за да се вгледа в хоризонта и обширните полета с почти узряло жито, което вятърът люлееше докъдето стигне погледът. Накрая Хелена Сверкерсдотер първа забеляза нещо.