Ян Гийу: Наследството на Арн

Ярлът намигна на Стюре Бенгтсон и Кнут Торгилсон, и двамата се разсмяха самоуверено. Епископ Кол се смути, не беше сигурен в отговора си. Все пак именно казаното от ярла изглеждаше най-вероятно. Толкова силна войска като тази от другата страна наистина щеше да прегази плитката рекичка за миг.

— Мисля, че трябва да отделиш доста време за молитва тази нощ, Биргер, и ти знаеш, че това е мнението ми — отвърна той предпазливо.

— А ти знаеш какво мисля аз за такива неща! — скастри го ярлът. — Онези от другата страна не са ли довели своите духовници? Нима Кнут Магнусон, самозваният крал, Кнут Фолкесон, също толкова самозваният ярл, Филип Ларшон и това изчадие, неговият природен брат Филип Кнутсон, както и останалите размирници нямат поне един епископ в свитата си? И нима техните духовници там няма да се молят за победа до среднощ, за което са взети? И срещу тях трябва да изправя теб, сякаш това е дуел с молитви! Сериозно си мисля, че в такъв случай Бог в погнуса би извърнал лице от всички нас. Е, ясни са ти тези неща, епископе.

— Това си наследил от дядо си, Арн — промълви епископ Кол, отчупи парче хляб и се помоли над него, а на масата се възцари мълчание и останалите трима поне привидно за момент сведоха глави в молитва.

— Да, така е — продължи ярлът, когато вече можеха да започнат да се хранят. — И да не си казал друго, освен това, че Арн Магнусон беше Божи воин, при това светец. Именно той единствен смяташе за нагло преди битка да се моли на Бог за победа. Знаеш ли за какво се молеше в такива моменти? Да не се възгордее, и когато извади меча си, същият този меч, който сега нося аз, да не мисли кого да убие, а кого да пощади! Това е достойно за размисъл. И все пак той беше много повече светец от онзи там Ерик Йедвардсон.

— В този момент може би не е особено подходящо да се богохулства — отговори епископ Кол отстъпчиво.

— Да богохулствам! — изсумтя ярлът. — Богохулствам, само защото открито твърдя, че онзи Ерик Йедвардсон, мили Боже, свети Ерик, не е бил кой знае какъв светец. Окъсял с една глава, защото се оставил да го изненадат, и умрял веднага, защото махмурлукът не му позволил да се защити. Между другото, никой от последните трима папи не се е съгласил да обяви пияндурника за светец. Така че ако богохулствам, имам трима папи на моя страна и съм в добра компания.

— Не разбирам как може да си позволиш такава надменност вечерта, която може да се окаже последна в земния ти живот — ядоса се епископ Кол.

— Не е чак толкова лошо — отвърна тихо ярлът и изведнъж се замисли. — Точно това е по-фаталното. Тази нощ може да е последна за повечето от нас тук в лагера. Вярно е. Никога не се знае със сигурност какво ще стане по време на война. Колкото и прецизно да планира човек, винаги може да се случи нещо непредвидено. Така си е. Аз обаче не се страхувам от смъртта, ако щеш вярвай. За мен по-пагубно би било поражението, защото ако ни надвият, повечето от нас тук в лагера ще са мъртви утре преди вечеря. Но не и ти, нито пък аз в най-лошия случай. Ти ще живееш, защото си епископ, а аз — защото ще бъда пленник, ще ме откарат на север вързан и ще ме разменят за короната на сина ми Валдемар. Това вече би било по-лошо от смъртта.

Ярлът протегна ръка към едно парче месо и го поднесе към устата си разгневен. Известно време и четиримата се храниха тихо, мракът се спускаше. Няколко кралски слуги от Нес донесоха насмолени факли и ги закрепиха в железни поставки около тях, а те извадиха наметалата си и се загърнаха с тях. Сега беше времето след Архангеловден, усилната земеделска работа беше свършена. Есента бе необичайно студена и първите скрежни нощи — вече преминали.

Вечеряха набързо, защото и на Кнут Торгилсон, който отговаряше за източните защитни насипи, и на Стюре Бенгтсон, който щеше да държи западния фронт, им предстоеше дълга нощ, ангажирана с работа. Извиниха се вежливо и епископ Кол ги благослови, преди всеки да закрачи в своята посока.

Ярлът седеше, потънал в мисли, и попипваше недопитата си чаша бира.

— И двамата са добри мъже — отбеляза след малко. — Бащите им ми бяха приятели от детството, заедно се учехме във Форшвик. И за разлика от много други роднини, нито те, нито бащите им някога са извършвали предателство. Стюре и Кнут бяха с мен в Тавастия през цялото време. Много от победите ни принадлежат на тях двамата.

— Ако се чувстваш предаден от рода си, това е още по-добра причина да се уповаваш на Бог — заяви епископ Кол с такова изражение, сякаш току-що бе произнесъл нещо много мъдро. Ярлът се засили да му отвърне гневно, но се спря, и вместо това известно време пи от бирата си на бавни глътки.