Джон Шорс: Под мраморното небе

Всички жени носеха сандали и моите биеха по петите ми из целия път. Улиците бяха пълни с камилска и слонска тор и трябваше да внимавам къде стъпвам. Обикновено Низам вървеше до мен, но днес, сигурно заради непристойното ми поведение, остана до мама. Често ставаше жертва на жестоките закачки на Аурангзеб и макар да бе съгласен с мен, имаше достатъчно ум, за да не наранява гордостта на принца.

Да се движиш из Червената крепост беше като да си мишка на кораб. Тук имаше безброй места за изследване, изходи и входове, стълби, преки и обиколни пътища. Каменните стени, облицовани с лакирани плочки, бяха толкова високи, че беше невъзможно да видиш какво има зад тях. Само тук-там успявах да зърна някоя кула или укрепление и развети от вятъра червени знамена.

Ако не следях стъпките на мама, сигурно щях да се загубя. Тя вървеше бързо и целенасочено, но успяваше да разменя, поздрави с хората около нас. Обикновено те онемяваха от изненада, че са били почетени от императрицата. Но мама си беше такава, често оставяше перли в кутиите на сакатите просяци или се заемаше да намери дом на някое сираче. Мисля си, че голяма част от щастието й идваше от помощта, която оказваше на тези презрени от обществото човешки същества. Аз също бях опитвала от тази щастлива чаша. Усмивката на нещастниците беше награда, надхвърляща десетократно положените от мен усилия.

Мама кимна на охраната на палата и изчака, докато отворят масивната врата от тиково дърво. Просторното помещение пред нас се наричаше Диван-и Ам — зала за аудиенции. Мебелировката й напомняше тази на стаите в харема, но беше още по-разкошна. Таваните бяха облицовани с ковано сребро, стените — красиво изписани. До тях стояха тълпи от знатни люде и воини с различни униформи.

В центъра на Диван-и Ам, върху разкошния си паунов трон, седеше баща ми. Тронът представляваше издигната платформа, покрита с тежък персийски килим и обемиста червена възглавница с избродирани по нея златни звезди. Баща ми седеше на възглавницата. Над него имаше балдахин, придържан от дванайсет колони. По дължината им бяха инкрустирани съвършени по рода си перли. На върха на балдахина беше поставен златен паун. Опашката му беше отрупана със сапфири.

Непосредствено до пауновия трон бяха благородниците с най-висок ранг. Всички имаха мустаци или бради, или и двете, и бяха облечени в копринени туники и няколко реда перли. Някои носеха мускети, но повечето се перчеха със саби, положени в отрупани със скъпоценни камъни ножници. От двете страни на тази група стояха слуги с дълги пръти и прикрепени към тях ветрила с форма на капка. Размахваха ги леко, за да разхлаждат императора и подчинените му.

Встрани от трона, разделени от благородниците с позлатена балюстрада, стояха офицерите от императорската армия. Друга балюстрада, този път сребърна, ги разделяше от обикновените войници и имперските служители. Те бяха най-далече от трона. До един носеха туники, достигащи до глезените им, а под тях се показваха широки шалвари, наречени пиджайми. Джаймите и пиджаймите бяха памучни или копринени, в ярки цветове и пристегнати в кръста с широки платнени пояси.

Щом влязохме в стаята всички обърнаха глави към мама. Раменете се изпънаха, краката се събраха. Реакцията им ме накара да се усмихна. Въпреки че тронът на баща ми беше покрит с изумруди, рубини и диаманти, присъствието на мама правеше нищожни несметните богатства на Пауна.

Майка ми не парадираше с красотата си, но където и да отидехме, тя винаги беше орхидея сред рози. Днес носеше стегната роба, която подчертаваше стройната й фигура и извивките на тялото й. В гарвановочерната й коса бяха вплетени искрящи рубини, контурът на ушите й бе очертан с перли, а на меката им част блестяха огромни изумруди в сребърни гнезда. Носът й беше украсен със златна халка. Изящната диамантена огърлица стигаше чак до пъпа, а на китките подрънкваха сребърни гривни със сапфири. Като много знатни дами тя носеше миниатюрно огледало на показалеца, за да поддържа красотата си.

Лицето на мама винаги привличаше погледите на хората, независимо дали я познаваха. Бронзовата й кожа беше мека и гладка като на момиче, устните й, сякаш изваяни от велик художник. Очите с цвят на орех бяха по-кръгли от обичайното за народа ни, а носът бе леко заострен. В сравнение с нея аз никога не бих могла да се нарека красива. Зъбите ми не бяха така идеално подредени и бели като нейните, очите ми бяха сближени, но имахме еднаква кожа и фигура. Братята ми бяха смесили нейната красота с по-обикновените черти на баща ни. Изглеждаха по-дребни от другите момчета на тяхната възраст, имаха гъста черна коса и гъвкави мускули.