Шарлот Бронте - Шърли

— Ах, направо не е за приказване. Вие съчувствувате ли ни? Чичо ви съчувствува ли ни?

— Чичо ми е много ядосан. Но струва ми се, че той е бил с Робърт, нали така? Не дойде ли с вас до бърдото Стилброу?

— Да, ние поехме в много войнствено настроение, Каролайн; но пленниците, които бяхме тръгнали да освобождаваме, ни посрещнаха по средата на пътя.

— Никой не е ранен, надявам се?

— О, не. Само китките на Джо Скот са малко протрити, защото са били вързани доста здраво зад гърба му.

— Вие не бяхте ли там? Не бяхте ли с фургоните, когато са ги нападнали?

— Не. Човек рядко има щастието да бъде на мястото на случката, в която е имал особено желание да вземе участие.

— А къде ще ходите тази сутрин? Видях Мъргатройд да оседлава коня ви на двора.

— До Уинбъри — днес е пазарен ден.

— Мистър Йорк също ще ходи там — срещнах го в двуколката му. Върнете се с него.

— Защо?

— По-добре е да сте двама, отколкото да сте сам, а и никой не мрази мистър Йорк. Поне бедните не го мразят.

— Значи той да бъде закрила за мен, когото мразят?

— Когото не разбират — вероятно това е точната дума. Ще закъснеете ли? Ще закъснее ли, братовчедке Хортенз?

— Твърде е възможно — често пъти той има много работа в Уинбъри. Донесохте ли тетрадките си за упражнения, дете?

— Да. Кога ще се върнете, Робърт?

— Обикновено се връщам към седем. Искате ли да се върна по-рано?

— Постарайте се да се върнете към шест. В шест е още светло, но в седем вече е доста тъмно.

— И каква опасност трябва да очаквам, Каролайн, когато е съвсем тъмно? Какво зло смятате, че се спуска заедно с мрака върху мен?

— Не зная как да изразя опасенията си, но в днешно време ние всички се боим за приятелите си. Чичо ми нарича сегашните времена опасни. Той казва също така, че собствениците на тъкачници са непопулярни.

— А аз съм един от най-непопулярните? Не е ли така? Трудно ви е да го кажете направо, но дълбоко в душата си смятате, че съдбата ми ще бъде като тази на Пирсън, по когото стреляха — наистина не иззад оградата от жив плет, а в собствения му дом, през прозореца на стълбището, тъкмо когато се готвел да си ляга.

— Ан Пирсън ми показа куршума, заседнал във вратата на стаята — мрачно отбеляза Каролайн, като сгъваше наметалото си, за да го постави заедно с маншона върху една масичка отстрани. — Знаете — продължи тя, — че живият плет се точи оттук чак до Уинбъри, а трябва да се мине и през нивите във Фийлдхед. Но вие ще се върнете до шест, а може би и по-рано, нали?

— Разбира се, че ще се върне — потвърди Хортенз. — А сега, дете мое, пригответе се да ми разкажете урока си, докато накисна граха за пюрето, предвидено за обеда.

След това наставление тя напусна стаята.

— Значи вие смятате, Каролайн, че имам много врагове? — попита Мур. — И несъмнено мислите, че край мен няма приятели?

— Не е така, Робърт. Край вас е сестра ви, брат ви Луис, когото никога не съм виждала, мистър Йорк, а също и чичо ми. Освен това има и много други.

Робърт се усмихна.

— Сигурно ще бъдете затруднена да назовете по име тези „много други“ — каза той. — Но я ми покажете тетрадката си. Колко усилия полагате, за да пишете така! Предполагам, че сестра ми изисква тази старателност — тя иска да ви оформи по образеца на фламандска ученичка. За какъв живот сте предопределена, Каролайн? Какво ще правите с вашия френски, с рисуването и с другите умения, когато ги придобиете?

— Правилно казахте „когато ги придобиете“, защото, както ви е известно, преди Хортенз да започне да ме обучава, аз знаех съвсем малко. Що се отнася до живота, който ми е отреден, не мога да кажа нищо; предполагам, че ще се грижа за дома на чичо си, докато… — Тук тя се поколеба.

— Докато? Докато почине?

— Не. Не трябва да се говори така! Никога не мисля за неговата смърт — та той е само на петдесет и пет. Но докато… С две думи — докато съдбата ме натовари с други задължения.

— Доста неясно бъдеще! Това удовлетворява ли ви?

— Преди време — да. Знаете, че децата не разсъждават много, а си живеят в свой собствен въображаем свят. Сега обаче има моменти, когато не съм доволна.

— Защо?

— Не печеля никакви пари, нямам средства.

— Значи това е въпросът, Лина. Излиза, че и вие искате да печелите пари, така ли?

— Да, искам да имам някакво занимание. Ако бях момче, нямаше да ми бъде трудно да си намеря такова. Зная един лесен и приятен начин за усвояване на занаят и за постигане на успех в живота.

— Хайде да го чуем.