Шарлот Бронте - Шърли

— Забравих си ръкавиците — каза той, като посегна да вземе нещо от страничната масичка, а след това внезапно попита: — Имате ли някакъв сериозен ангажимент у дома, Каролайн?

— Никога не съм имала — само няколко детски чорапчета, поръчани от мисис Рамсдън, които трябва да изплета за „еврейската кошница“, но те могат и да почакат.

— „Еврейската кошница“ да върви по… Нито един предмет не е намирал по-сполучливо име. Нищо по-еврейско от нея — от съдържанието и от цените й — не може да бъде измислено. Но в ъгъла на устните ви съзирам извивка, която ми подсказва, че осъзнавате достойнствата й така добре, както и аз. Забравете тогава „еврейската кошница“ и прекарайте деня тук, за да смените малко обстановката. Надявам се, сърцето на чичо ви няма да се разбие от мъка, че ще отсъствувате.

— Не — усмихна се тя.

— Старият казак! Има си хас — промърмори Мур. — Тогава останете и обядвайте с Хортенз, тя ще се радва на компанията ви. Аз ще се върна навреме. Вечерта ще почетем малко. Луната изгрява в осем и половина, а аз ще ви проводя до дома на пастора в девет. Съгласна ли сте?

Тя кимна в знак на потвърждение, а очите й грейнаха.

Мур се позабави още няколко минути — наведе се над масата на Каролайн и хвърли поглед към изреченията й, провери молива й, вдигна букета и го повъртя в ръката си. Навън конят му потропваше нетърпеливо, а Фред Мъргатройд сумтеше и се покашляше край портата, недоумявайки защо господаря му още го няма.

— Довиждане — отново каза Мур и този път окончателно напусна стаята.

Като влезе десет минути по-късно, Хортенз видя, за свое голямо учудване, че Каролайн още не е започнала упражнението си.

Тази сутрин ученичката на мадмоазел Мур бе доста разсеяна. Каролайн непрекъснато забравяше обясненията, които получаваше. Но тя успяваше да понесе с бодър дух упреците, които й носеше отсъствието на внимание. Огряна от слънцето и близо до прозореца, тя като че ли приемаше заедно с неговата топлина и едно благотворно влияние, което я правеше едновременно щастлива и добра. В подобно настроение Каролайн придобиваше най-добрия си вид, а най-добрият й вид бе истинска радост за очите.

Природата я бе дарила с красота. Не бе необходимо човек да я опознае отблизо, за да я хареса — тя беше достатъчно хубава, за да събуди приятни чувства още от пръв поглед. Фигурата и съответствуваше на възрастта й — бе моминска, лека и гъвкава. Извивките на тялото и бяха изящни, крайниците — съразмерни; лицето й бе изразително и нежно, очите й бяха големи и понякога в тях се стрелваше прекрасен лъч, пронизващ сърцето и придружен от неизречените слова на най-нежни чувства. Устата й бе прелестна. Тя притежаваше нежна кожа и прекрасни кестеняви коси, които умееше да подрежда с вкус. Къдрите подхождаха на лицето й, а тя ги притежаваше в пищно изобилие. Начинът, по който се обличаше, подсказваше наличието на определен усет — дрехите й съвсем не се натрапваха с някаква модна линия и бяха от платове, чиято стойност не бе висока; по цвят те контрастираха със светлия тен на кожата и, а кройката им подхождаше на стройната й фигура. Зимната дреха, с която бе облечена, бе от мериносова прежда, със същия мек кафеникав оттенък, както и косите й. Малката якичка около шията й падаше върху една розова панделка и бе завързана с розов ширит — това бяха единствените й украшения.

Толкова за външността на Каролайн Хелстоун. Що се отнася до характера или умствените й дарби, ако притежава такива, те трябва да се проявят сами, когато им дойде времето.

Роднинските й връзки не са трудни за изясняване. Тя бе дъщеря на родители, разделили се наскоро след нейното раждане поради различия в характерите. Майка й бе доведена сестра на бащата на Мур. По този начин, макар и без кръвна връзка, тя бе — в по-отвлечен смисъл — братовчедка на Робърт, Луис и Хортенз. Баща и бе брат на мистър Хелстоун — човек с характер, за когото хората не обичаха да си спомнят, след като смъртта бе уредила всичките му земни дела. Той бе направил съпругата си нещастна — мълвата по негов адрес, чиято достоверност не подлежеше на съмнение, беше придала голяма доза правдоподобност на неверните слухове, разпространявани за неговия по-благопристоен брат. Каролайн не познаваше майка си, тъй като бе отделена от нея още в най-ранна възраст и не я бе виждала след това. Баща й бе починал сравнително млад и в продължение на няколко години нейният чичо, пасторът, бе единственият й настойник. Вече сме се убедили, че той не беше устроен нито по природа нито по възпитание тъй, че да умее да се грижи за едно младо момиче; бе направил съвсем малко за образованието й. Вероятно нямаше да направи и толкова, ако тя, след като бе почувствувала липсата на грижи, сама не бе проявила признаци на безпокойство и не бе молила на няколко пъти за малко внимание, както и за средствата, необходими за придобиване на онова количество от знания, без които една девойка не би могла да мине. И все пак тя таеше у себе си потискащо чувство на непълноценност, опасение, че способностите й са по-малобройни, отколкото тези на връстничките й със същото положение. Затова с радост прие любезното предложение на братовчедка си Хортенз, малко след нейното пристигане в тъкачницата, да я учи на френски и фина бродерия. От своя страна мадмоазел Хортенз изпитваше голямо задоволство от делото си, защото то й придаваше важност. Изживяваше радост от възможността да се разпорежда със съдбата на една послушна и при това схватлива ученичка. Тя преценяваше Каролайн изцяло от свои собствени позиции — като девойка с пропуски в образованието, намираща се дори близо до невежеството. А когато установи, че момичето напредва бързо, тя отдаде напредъка не на някаква дарба и не на прилежанието на възпитаницата си, а изцяло на собствения си изключителен метод на преподаване. Когато разбра, че Каролайн, макар и неопитна в практическите занимания, притежава известни собствени познания — несистемни, но разнообразни — откритието не я изненада, тъй като все пак си въобразяваше, че девойката бе откъснала тези гроздове на познанието от нейните беседи; тя мислеше по този начин дори и когато биваше принудена да почувствува, че ученичката й знае доста по въпроси, където нейните собствени познания не достигаха. В тази мисъл липсваше логика, но вярата на Хортенз в нея бе непоколебима.