Шарлот Бронте - Шърли

Атмосферата на скромен комфорт, изглежда, не излъчваше особена привлекателност за собственика на дома. Вместо да влезе веднага вътре, той взе една лопата от малкия навес и започна да работи в градината. Около четвърт час копа необезпокояван от никого. Най-сетне един прозорец се отвори и женски глас извика:

— En, bien! Tu ne dejeunes pas ce matin? 41 41 Ти какво, да не би да си решил да не закусваш днес? (фр.) — Б.пр.

Отговорът и останалата част от разговора бяха на френски, но тъй като това е английска книга, ще го преведа на английски.

— Готова ли е закуската, Хортенз?

— Разбира се, готова е от половин час.

— Тогава и аз съм готов — гладен съм като вълк.

Мур захвърли лопатата на земята и влезе в къщата. Тесният коридор го отведе до малка всекидневна, където на масата бе сложена закуска от кафе, хляб и масло, придружена от едно до известна степен неанглийско блюдо — компот от круши. Начело на масата седеше дамата, която бе извикала от прозореца. Налага се да я опиша, преди да преминем по-нататък.

Тя изглеждаше малко по-възрастна от мистър Мур (вероятно бе на тридесет и пет години), висока и пропорционално сложена. Косите й бяха възчерни, а в момента — навити на хартиени ролки. Лицето й бе с румени бузи, малък нос и чифт малки черни очички. Долната му част бе някак по-голяма в сравнение с горната. Челото беше малко и доста набръчкано. Изражението на лицето й бе смръщено, но съвсем не злобно. В цялостния й вид имаше нещо, което караше човек да се чувствува наполовина предизвикван, наполовина забавляван. Най-причудливото у нея бе облеклото й — вълнена фуста и памучна камизола на райета. Фустата бе къса и позволяваше да се видят чифт глезени и стъпала, при които имаше какво още да се желае по отношение на симетрията.

Навярно ще помислиш, че описвам една забележителна повлекана, читателю. В никакъв случай! Хортенз Мур (сестра на мистър Мур) бе човек на реда и икономията — фустата, камизолата и хартиените ролки бяха утринният й костюм, който бе свикнала да носи като „домашно облекло“ още в родината си. Тя не възприе английската мода в това отношение, въпреки че бе принудена да живее в Англия, и се придържаше към стария си белгийски начин на обличане, напълно сигурна, че в това има определено достойнство.

Мадмоазел имаше отлично мнение за себе си, което не бе изцяло незаслужено, тъй като тя притежаваше някои добри и ценни качества. Но доста надценяваше вида и степента на тези качества, като съвсем не включваше в сметката някои дребни недостатъци, които ги съпътствуваха. Никой не би могъл да я убеди, че тя е човек с предразсъдъци и ограничен поглед върху света, че е твърде докачлива на тема собствено достойнство и важност и твърде склонна да се обижда от дребни неща. И все пак всичко това бе истина. Но пък там, където претенциите й за внимание не срещаха отпор и където предразсъдъците й не бяха оскърбявани, тя можеше да бъде твърде мила и приветлива. Бе силно привързана към двамата си братя (освен Робърт съществуваше и още един Жерар Мур). В качеството си на единствени представители на западналото им семейство и двамата бяха едва ли не святи за нея. Луис обаче тя познаваше в по-малка степен, отколкото Робърт. Той бе изпратен в Англия още като момче и бе получил образованието си в английско училище. Тъй като образованието му не бе такова, че да го насочи към търговията, а може би и естествените му наклонности да не са го теглили към това поприще, когато удари часът да поеме по пътя на живота, той избра много трудната и много скромна професия на учителя. Известно време бе работил в едно училище, а сега се говореше, че бил възпитател в някакво семейство. Когато говореше за Луис, Хортенз казваше, че притежавал, както тя се изразяваше, „des moyens“ 42 42 Способности (фр.) — Б.пр. , но че бил прекалено стеснителен и тих. Хвалебствията й за Робърт бяха от друго естество, с по-малко уговорки. Тя много се гордееше с него — считаше го за най-великия човек в Европа. Всичко, което той вършеше или казваше, за нея бе нещо изключително и тя очакваше и други да погледнат на него с нейните очи. Нищо не би могло да бъде по-безразсъдно, чудовищно и долно, от каквито и да е упреци спрямо Робърт, като изключим, разбира се, упреците, отправени срещу самата нея.

Още щом същият този Робърт седна на масата, тя му поднесе порция компот от круши, отряза му дебела филия белгийски хляб и се впусна в поток от думи на удивление и ужас относно деянието от миналата нощ — разрушаването на становете.