Шарлот Бронте - Шърли

— Quelle idee! Да ги изпочупят! Quelle action honteuse! On voyait bien que les ouvriers de ce pays etaient a la fois betes et mechants. C’etait absolument comme les domestiques anglais, les servantes surtout: rien d’insupportable comme cette Sarah, par exemple! 43 43 Що за идея! Каква позорна постъпка! Става съвсем ясно, че работниците в тази страна са и глупави, и лоши. Точно като прислужниците англичани, особено прислужничките — няма нищо по-непоносимо от тази Сара например! (фр.) — Б.пр.

— Тя изглежда спретната и трудолюбива — отбеляза мистър Мур.

— Изглежда! Не зная как изглежда. Не искам да кажа, че е съвсем нечистоплътна и мързелива — mais elle est d’une insolence! 44 44 Но тя е толкова нагла. (фр.) — Б.пр. Вчера спори четвърт час с мен как се готви говеждо — твърдеше, че аз го варя, докато стане на парцали, че англичаните никога не биха вкусили такова нещо като нашето bouilli 45 45 Телешко варено (фр.) — Б.пр. , че бульонът не бил нищо повече от топла мазна вода, а що се отнася до choucroute 46 46 Кисело зеле (фр.) — Б.пр. , тя заяви, че не можела да го докосне! Бъчвата, която имаме в избата и която така грижовно съм приготвила със собствените си ръце, тя нарече корито свинска помия, което ще рече храна за прасета. Изтормозена съм от това момиче, но не мога да се лиша от нея, за да не попадна на по-лоша. Ти си в същото положение с работниците си — pauvre cher frere! 47 47 Бедни ми братко (фр.) — Б.пр.

— Страхувам се, че не си много щастлива в Англия, Хортенз.

— Длъжна съм да бъда щастлива там, където си и ти, братко. Но пък от друга страна, съществуват хиляди неща, които ме карат да съжалявам за родния си град. Всички тук са зле възпитани. Считат навиците ми за смешни. Ако някое момиче от тъкачницата случайно се вмъкне в кухнята и ме види в моята jupon 48 48 Фуста (фр.) — Б.пр. и камизола да приготвям вечерята (знаеш, че не мога да поверя на Сара да приготви нито едно ястие), тя ми се присмива. Ако приема покана за чай, което съм правила един или два пъти, чувствувам, че оставам пренебрегната — никой не ми обръща онова внимание, което смятам, че заслужавам. От какви прекрасни семейства са и Жераровци, и Муровци! Те имат право да претендират за известно уважение и да се чувствуват засегнати, когато им го отказват. В Антверпен винаги са се отнасяли с внимание към мен. Тук човек би си помислил, че когато понеча да поведа разговор в компания, говоря английски със смешен акцент, докато аз съм напълно сигурна, че произношението ми е отлично.

— Хортенз, в Антверпен бяхме известни като богати хора, а в Англия винаги са ни знаели като бедни.

— Именно, хората са така продажни. Та да продължа, мили братко, миналата неделя, ако си спомняш, бе много влажно. Аз съответно отидох на църква с хубавото си черно сабо — нещо, което човек наистина не би сложил в някой град със светско общество. Но пък аз съм свикнала винаги да използувам сабото за разкаляни пътища. Повярвай ми — докато вървях по пътеката между редовете в църквата, сдържана и спокойна както винаги, четири дами и още толкова господа се изсмяха и потулиха лица зад молитвениците си.

— Тогава не слагай повече това сабо. Отдавна съм ти казал, че то не е много подходящо за тази страна.

— Но, братко, това не е обикновено сабо, каквото носят селяните. Казвам ти, че това е черно сабо, съвсем прилично и много удобно. В Мон и Люз — тези градове никак не са отдалечени от столицата Брюксел с нейния изискан стил — порядъчните хора много рядко обуват нещо друго през зимата. Бих искала да видя как някой би се опитал да гази из калта на фламандските пътища с чифт парижки обувчици!

— Не намесвай тук Мон и Люз, нито пък фламандските пътища. Както казва поговорката: „В Рим постъпвай така, както постъпват и самите римляни.“ Що се отнася до камизолата и фустата — не съм много сигурен и за тях. Никога не съм виждал английска дама, облечена по този начин. Попитай Каролайн Хелстоун.

— Каролайн! Да попитам Каролайн? Да се съветвам с нея за облеклото си? Тя трябва да се съветва с мен по всички въпроси — та тя е още дете.

— На осемнадесет години е, или поне на седемнадесет. Достатъчно голяма е, за да разбира от рокли, фусти и обувки.

— Не разглезвай Каролайн, братко, моля те. Не й повдигай самочувствието повече, отколкото трябва. Сега тя е скромна и без претенции — нека да я запазим такава.

— От все сърце желая това. Тя ще дойде ли днес?

— Както обикновено, ще дойде в десет, за урока си по френски.

— Не си на мнение, че ти се присмива, нали?

— В никакъв случай — тя ме цени по-високо, от който и да е друг, но пък разполага с много повече възможности да ме опознае по-отблизо. Каролайн вижда, че притежавам образование, интелигентност, маниери, принципи — накратко, всичко, което е присъщо на една добре възпитана личност от добро семейство.