Шарлот Бронте - Шърли

— Точно така.

— Има ли много като вас в родината ви? — попита Джо, като разтури временното си легло и го прибра.

— В моята родина ли? А коя е тя?

— Ами не е ли Франция?

— Как ли пък не! Обстоятелството, че Франция е заграбила Антверпен, където съм се родил, съвсем не ме прави французин.

— Тогава Холандия?

— Не съм холандец — ти просто бъркаш Антверпен с Амстердам.

— А Фландрия?

— Отнасям се с презрение към намека ти, Джо! Аз — фламандец! Нима имам фламандска физиономия? Стърчащ напред месест нос, ниско, скосено назад чело, бледосини и опулени очи? Нима имам само торс без крака, като фламандец? Но ти нямаш и представа какви са те — тези нидерландци. Джо, аз съм от Анверс 39 39 Френско название на Антверпен. — Б.пр. — майка ми е от Анверс, макар че произходът й е френски, поради което и аз говоря френски.

— Но баща ви беше от Йоркшир, което значи, че сте и малко йоркширец. А всеки може да види, че сте от нашето тесто — имате голямо желание да печелите пари и да вървите напред.

— Джо, ти си един невъзможен безсрамник, но още от младежките си години съм свикнал на този вид недодялано безочие — трудовите хора в Белгия се държат грубо с работодателите си. Като казвам грубо, Джо, имам предвид brutalement, което, при точен превод, вероятно би означавало „брутално“.

— В тази страна ние винаги говорим туй, което мислим. Ония млади свещеници и важните господа от Лондон се сащисват от нашата „нецивилизованост“, а пък ние много обичаме да им поднасяме нещо, дето да ги сащисва, защото нас най ни забавлява да гледаме как им се събират очите и как разперват ръчичките си, сякаш някое плашило им е изкарало акъла, а сетне да ги чуем как казват, сякаш кудкудякат: „Боже! Боже! Какви диваци! Колко ужасно!“

— Ами вие сте си диваци, Джо. Надявам се, че не се смятате за цивилизовани, нали?

— Горе-долу, господарю, горе-долу. Мисля си, че ние, момчетата от индустриалните части на севера, сме доста по-интелигентни и знаем доста повечко неща от фермерите на юг. Нашата работа ни е изострила умовете. А пък ние, дето наглеждаме машините, сме длъжни да разсъждаваме. С грижите по машините и тям подобни съм свикнал вече така, че щом стане нещо, веднага почвам да му диря причината и често пъти успявам. Обичам да чета, любопитен съм да знам какво ония, дето смятат да ни управляват, се стремят да направят за нас и от нас; а от мен пък има мнозина къде по-умни. На много от момчетата с омазнени дрехи, дето миришат на масло, или пък на бояджиите с черно-синя кожа им сече пипето и те могат да проумеят, че някой закон е глупав, също както вие или старият Йорк, че дори и по-добре от слабоумни като Кристофър Сайкс от Уинбъри или пък онзи наперен никаквец — Питър Ирландеца, курата на Хелстоун.

— Зная, че се смяташ за умен, Скот.

— Тъй е! Не се оплаквам. Мога да различа сиренето от тебешира и зная отлично, че го правя сто пъти по-добре, отколкото някои, дето се мислят над мен. Но в Йоркшир има хиляди с умове като моя, а и двама-трима, дето са по-умни.

— Ти си велик човек, ти си направо блажен, но същевременно си позьор и глупак, Джо! Не трябва да си въобразяваш, че само защото си понаучил нещо от приложната математика и си се натъкнал на няколко химически елемента на дъното на бъчвата за боядисване, си се превърнал в пренебрегнато светило на световната наука. Не трябва да правиш извода, че понеже пътят на индустрията невинаги е гладък и ти, и тези като теб сте понякога без работа и хляб, то непременно сте класа от мъченици, а цялата правителствена система, която е над вас, е погрешна. И още нещо — нито за миг не трябва да намекваш, че добродетелите са намерили спасение в къщите със сламен покрив и изцяло са напуснали домовете, покрити с керемиди. Позволи ми да ти кажа, че безкрайно ненавиждам подобен род глупости, защото зная много добре, че човешката природа си е човешка природа навсякъде, независимо дали се намира под покрив от слама или от керемиди, и че у всеки представител на човешкия род, който диша въздуха под слънцето, добродетелите и пороците са смесени в по-малки или по-големи пропорции и че тези пропорции не са неизменни. Виждал съм богати негодници, виждал съм и бедни, а пък съм виждал и такива, нито бедни, нито богати, но осъзнали желанието на Агар 40 40 Агар (библ.) — египетска робиня, известна със скромността си. — Б.пр. , които си живееха в скромно и прилично материално положение. Скоро ще бъде шест — изчезвай оттук, Джо, и иди да удариш камбаната на тъкачницата.