Шарлот Бронте - Шърли

— Казах ви да не идваме — заяви с известна горчивина Каролайн на приятелката си.

Тя изглеждаше истински обезпокоена — едно такова натрапване, което бе против волята й и съвсем неочаквано за него, при това, когато той очевидно не би искал да се бави, я бе разтревожило много. Но то не тревожеше мис Кийлдар ни най-малко — тя пристъпи напред и застана лице в лице с наемателя си, като му препречи пътя:

— Забравихте да ни кажете довиждане! — каза тя.

— Забравил съм да ви кажа довиждане! А вие откъде се появихте? Да не сте някакви феи? Оставих две като вас, едната във виолетово, а другата в бяло, да стоят край брега на потока през четири поляни оттук, и то само преди минута.

— Оставихте ни там, а ни намирате тук. Ние ви наблюдавахме и ще ви наблюдаваме още — някой ден ще бъдете подложен на разпит, но не сега. В този момент трябва само да ни пожелаете лека нощ, а след това ще можете да минете.

Мур прехвърли погледа си от едната към другата, без да смекчи изражението си.

— Празничните дни имат своите привилегии, както ги имат и дните на трудности — мрачно отбеляза той.

— Хайде, нека да не морализаторстваме! Пожелайте ни лека нощ и минавайте — настоя Шърли.

— Трябва ли да ви пожелая лека нощ, мис Кийлдар.

— Да, както и на Каролайн. Надявам се, че не е нещо ново за вас, пожелавали сте ни лека нощ и преди.

Той пое дланта й, задържа я в едната си ръка и я обви с другата. Мур погледна Шърли сериозно, внимателно и малко властно. Наследницата не можеше да превърне този човек в свой подчинен — в погледа му, отправен към грейналото й лице, нямаше раболепие, липсваше дори почтителност, но в него можеше да се прочете интерес и благосклонност, подсилени от някакво друго чувство: нещо в тона на гласа му, както и в самите му думи, определи това чувство като благодарност.

— Вашият длъжник ви пожелава лека нощ. Спете спокойно до сутринта.

— А вие, мистър Мур, вие какво възнамерявате да правите? Какво си говорехте с мистър Хелстоун, с когото ви видях да си стискате ръцете? Защо се бяха насъбрали около вас всички тия мъже? Забравете поне веднъж сдържаността си и бъдете откровен с мен.

— Кой би могъл да ви устои? Добре, ще бъда откровен — ако наистина има нещо за разказване, утре вие ще го чуете.

— Сега, ако обичате — примоли се Шърли. — Не протакайте така.

— Бих могъл да ви кажа само половината, а и времето ми е ограничено — нямам нита минутка свободна, затова отсега нататък ще се постарая да изкупя закъснението с откровеност.

— У дома си ли отивате?

— Да.

— И няма да го напускате тази нощ?

— Разбира се, че не. А сега — сбогом и на двете! Той щеше да поеме ръката на Каролайн и щеше да я заключи в своите длани, както бе постъпил с Шърли, но тя някак не бе готова за това. Бе се оттеглила няколко крачки назад — отговори на Мур само с едно леко кимване, придружено от любезна и сериозна усмивка. Той не подири друга проява на сърдечност, отново каза „Сбогом!“ и ги напусна.

— Ето, всичко свърши! — каза Шърли, след като Мур си замина. — Накарахме го да ни пожелае лека нощ, без да изгубим, струва ми се, доброто му отношение към нас, Кари.

— Надявам се, че е така — бе краткият отговор.

— Мисля си, че вие бяхте много свенлива и сдържана — отбеляза мис Кийлдар. — Защо не подадохте ръката си на Мур, когато той ви подаде своята? Той ви е братовчед и вие го харесвате. Нима се срамувате, да не би да прозре вашата обич?

— Той прозира всичко, което го интересува. Няма нужда да се излагат чувствата на показ.

— Лаконична сте. Бихте проявили и стоицизъм ако можехте. Във вашите очи любовта престъпление ли е, Каролайн?

— Любовта да е престъпление? Не, Шърли, любовта е божествена добродетел. Но защо трябва да въвличаме тази дума в разговора? Тук тя е особено неуместна.

— Добре! — изрече Шърли.

Двете девойки закрачиха смълчани по зелената пътека. Каролайн първа наруши тишината:

— Натрапчивостта е престъпление, наглостта е престъпление, и двете отвращават. Но любовта — дори и най-чистият ангел не бива да се срамува от нея! А когато чуя мъж или жена да свързват срама с любовта, зная, че душите им са груби, а помислите им низки! Мнозина, които считат себе си за изтънчени дами и господа и на чиито устни постоянно е кацнала думата „вулгарност“, не са в състояние да произнесат „любов“, без да покажат наяве собствената си вродена и глупава низост — в техните очи това е долно чувство, което те свързват само със своите недостойни представи.