Шарлот Бронте - Шърли

— Няма ли да влезете в църквата? — попита той, като ги гледаше със задоволство, примесено с известна стеснителност. Това чувство далеч не бе породено от почит към положението им, а се дължеше единствено на възхищението му от елегантността и младостта им. В присъствието на мъже като Мур или Хелстоун например Уилям често бе малко твърдоглав. С горделивите и високомерни дами също бе доста опърничав, понякога направо рязък. Но най-добре се разбираше и бе най-сговорчив с хора, притежаващи добродушни и благовъзпитани характери. Упоритият му нрав се бунтуваше срещу непреклонността у другите, и това бе причината, поради която неговият бивш работодател Мур не бе успял да спечели обичта му. И тъй като Уилям не подозираше доброто отношение на Мур към него, нито пък знаеше за услугата, която наскоро му бе направил, препоръчвайки го за градинар на мистър Йорк (с което помогна и на други семейства в околността), той продължаваше да изпитва злоба срещу неговата суровост. Напоследък често бе работил във Фийлдхед и прямото гостоприемно поведение на мис Кийлдар много му се нравеше. Познаваше Каролайн от дете и без да съзнава, виждаше в нея съвършената дама. Изисканите й обноски, походката, жестовете, изящната й фигура и облекло събуждаха някакви артистични струни в селската му душа — той изпитваше удоволствие да я наблюдава, както изпитваше удоволствие да наблюдава редки цветя или приятен пейзаж. И двете девойки харесваха Уилям — за тях бе удоволствие да му заемат книги, да му дават растения и предпочитаха да разговарят с него много повече, отколкото с някои груби, невъзпитани и претенциозни хора с неизмеримо по-високо положение в обществото от неговото.

— Кой говореше, когато излязохте, Уилям? — попита Шърли.

— Един господин, дето много го почитате, мис Шърли — мистър Дън.

— Изглеждате доста осведомен, Уилям. Откъде знаете, че имам такова високо мнение за мистър Дън?

— А, мис Шърли, понякога в очите ви се появява едно пламъче, дето ви издава. Когато мистър Дън е наблизо, съвсем ясно се вижда, че никак не ви е симпатичен.

— А на вас симпатичен ли ви е, Уилям?

— На мен ли? До гуша ми е дошло от куратите, а и на жена ми също — те нямат никакво възпитание. Разговарят с бедните хора тъй, сякаш си мислят, че стоят над тях. Винаги превъзнасят службата си — жалко, че службата им не може да ги поиздигне малко, но туй за жалост май никак не може да стане. Страшно ненавиждам гордостта.

— Но и вие сте горд посвоему — намеси се Каролайн. — Гордостта ви кара да искате домът ви да не е по-лош от другите, а понякога се държите така, сякаш получаването на възнаграждение за извършен от вас труд е под достойнството ви. Когато нямахте работа, бяхте твърде горд, за да вземете нещо на кредит. Ако не бяха децата ви, сигурна съм, че щяхте да предпочетете да гладувате, отколкото да влезете в магазин без пукната пара. А когато поисках да ви подаря нещо, колко трудно ми бе, докато ви накарах да приемете.

— Туй донякъде е вярно, мис Каролайн — аз съм от тия, дето предпочитат да дават, вместо да вземат, особено от такива като вас. Та вижте само каква разлика има между нас — вие сте дребна, млада и нежна девойка, а пък аз съм едър и силен мъжага. Доста по-стар съм от вас, ако не съм и два пъти по-голям на години. Затуй си мисля, че не подобава аз да вземам от вас — да се задължавам, както се казва, пред вас. А пък него ден вие дойдохте у дома, повикахте ме на вратата и ми предложихте пет шилинга, за които си мисля, че не ще ви е било толкоз лесно да заделите, защото знам, че не сте богата. Та него ден се запънах, дори се разбунтувах, и то, защото вие ме докарахте дотам. Помислих си колко срамно е, че аз, човек, изпълнен със сили и желание за работа, се намирам в такова състояние, та едно младо същество на годините на най-голямата ми дъщеря да допусне, че имам нужда от парите му и да дойде да ми предложи няколкото си шилинга.

— Сигурно ми бяхте много сърдит, а, Уилям?

— В известен смисъл бях, ама бързо ви простих — вие искахте само да ми помогнете. Тъй е — горд съм, ама и вие сте горда. Само че вашта гордост и мойта са от онзи вид, дето в Йоркшир им викат „чиста гордост“ — от тая гордост мистър Малоун и мистър Дън си нямат и хабер, тяхното е фалшива работа. Ще възпитам моите момичета да бъдат горди като мис Шърли, а пък момчетата ми да бъдат горди като мен; ала тежко им, ако някой от тях стане като куратите — само да зърна у него нещо подобно на тяхната горделивост, веднага ще напердаша малкия Майкъл.