Шарлот Бронте - Шърли

— А каква е разликата, Уилям?

— Аз си мисля, че вие я знаете много добре, ама май искате да ме накарате да се разбъбря. Мистър Малоун и мистър Дън са толкова горди, че не си мърдат пръста да направят нещо за себе си, а пък ние сме прекалено горди, за да позволим на някой друг да направи нещо за нас. Куратите почти не отронват дума на онези, които уж стоят по-ниско от тях, а пък ние не можем да понесем груба дума от тия, дето си мислят, че са над нас.

— А сега, Уилям, бъдете така добър и ми кажете искрено как се оправяте. Добре ли сте с парите?

— Мис Шърли, с парите съм много добре. Откак започнах с градинарството, за което ми помогна мистър Йорк, и откак мистър Хол (още един свестен човек) помогна на жена ми да завърти малко търговия, нямам от какво да се оплаквам. Сега семейството ми има достатъчно храна и дрехи, а гордостта ми помага да спастрям по някоя лира за черни дни, защото си мисля, че по-скоро ще умра, отколкото да получавам помощи за бедни. Засега съм доволен, ала съседите ми все още са много зле — много нещастие виждам наоколо.

— И следователно все още съществува недоволство, така ли? — попита мис Кийлдар.

— Следователно, правилно го казахте, следователно. То е ясно, че гладните не могат да бъдат доволни или спокойни. Положението в страната хич не ми харесва — само туй ще кажа!

— Но какво може да се направи? Какво още например мога да направя аз?

— Да направите? Нищо не можете да направите, клето младо момиче! Дадохте пари и постъпихте добре. Ако можехте да пратите и наемателя си, мистър Мур, в Ботани Бей 108 108 Залив в Австралия, близо, до който възниква първото селище за заточени престъпници от Англия в 1788 г. — Б.пр. , щяхте да постъпите още по-добре. Хората не го обичат.

— Как не ви е срам, Уилям! — разпалено възкликна Каролайн. — Ако хората не го обичат, толкова по-зле за тях, а не за него. Мистър Мур не мрази никого. Той само иска да изпълни дълга си и да защити правата си. Не бива да говорите така!

— Говоря туй, дето го мисля. Тоя човек има студено и безчувствено сърце.

— Да предположим — намеси се Шърли, — че Мур се махне оттук, а тъкачницата му бъде изравнена със земята — тогава ще има ли повече работа за хората?

— По-малко ще е. Туй го зная, както го знаят и те. Много честни момчета са се отчаяли от това, че накъдето и да се обърнат, няма никаква надежда за тях. А пък има и такива нечестивци, дето ги насъскват да вършат щуротии — разбойници, дето се пишат „приятели на народа“, ама нищо не знаят за него, а пък са лукави като Луцифер. Живея повече от четиридесет години на тоя свят и мисля, че хората от народа никога няма да имат други истински приятели, освен самите себе си. Иначе ще се намерят най-много по двама-трима добри люде, дето са нависоко, ама пак са истински приятели на народа. Човешката природа, ако говорим за всички, не е нищо друго, ами само егоизъм. Тук-там има по някое изключение като вас двете и като мен, дето сме от различна черга, ама пак можем да се разбираме помежду си и да сме приятели, без да ни притискат от една страна робията, а от друга — гордостта. Ония, дето се пишат приятели на хората от по-долните класи заради политически причини, на тях не може да им се вярва — такива винаги искат да направят маши от ония, дето са под тях. Аз лично няма да се оставя някой да ме покровителствува или заблуждава както си иска. Наскоро ми направиха едни предложения, ала те ми се сториха подли и затуй ги хвърлих в лицето на ония, дето дойдоха при мен с тях.

— Няма ли да ни кажете какви са били тези предложения?

— Няма, защото няма никакъв смисъл, а пък е и без значение. За когото е важно, ще се оправи и сам.

— Точно тъй, ние сами се оправяме — додаде един друг глас.

Джо Скот се бе измъкнал от църквата, за да глътне малко чист въздух, и бе застанал до тях.

— За теб съм сигурен, Джо — отбеляза с усмивка Уилям.

— А аз пък, съм сигурен за господаря си — бе отговорът. — Млади госпожици — продължи Джо, като зае наставническа поза, — по-добре ще е да се приберете по домовете си.

— А защо? — полюбопитствува Шърли, която бе запозната с малко надутите обноски на самозвания наставник и често се спречкваше с него, тъй като Джо, който по принцип изповядваше теория за превъзходство над жените, дълбоко в душата си роптаеше против обстоятелството, че господарят му и тъкачницата бяха, в известен смисъл, във властта на една фуста, а някои делови визити на наследницата до кантората правеха живота на клетия Джон горчив като пелин.