Джеймс Купър - Лоцманът

— Но, ваше високоблагородие, нито един от тях дори …

— Не е там въпросът, Дрил. Аз съм виждал войски, които спечелиха победата, но бяха лишени от полагаемото им се с помощта на едно хитро скалъпено съобщение. Ти знаеш, драги, че сред пушека и бъркотията на боя човек може да вижда само това, което става около него, и благоразумието изисква да споменава в официалните си донесения само неща, които трудно могат да се опровергаят. При такива обстоятелства индианците и всички други съюзници могат да разчитат на награда толкова, колкото и на участие в парад. Мисля, че си чувал за битката при Бленхайм 65 65 При Бленхайм (1704 г.) английската армия под командуването на прочутия английски пълководец херцог Малбъро (1650–1722), когото сержант Дрил нарича „великия ефрейтор Джон“, и съюзниците на англичаните — австрийците, командувани от принц Ойген Савойски (1663–1736) разбили френско-баварската армия. Б.пр. ?

— Господи! Че тази битка е гордост за английската армия, ваше високоблагородие, както и Кълодънската 66 66 На 16 април 1746 г. при Кълодън (Шотландия) Чарлз Едуард — претендент за английския престол от името на изгонената в 1688 г. династия на Стюартите, бил разбит от английските войски. Б.пр. ! Там именно великият ефрейтор Джон разбил френския крал с всичките му благородници, макар че вдигнали на оръжие половината население на Франция.

— Правилно, въпреки че сведенията ти миришат на казармен учебник. А, знаеш ли, мистър Дрил, колко френски войници излезли на бойното поле него ден?

— Не съм виждал списъците на полковете им, сър, но ако се съди по разликата в броя на населението на двете страни, трябва да са били няколкостотин хиляди.

— А нашият херцог разполагал срещу тази огромна армия само с някакви си десет или дванайсет хиляди добре охранени англичани! Какво чудно има тук, сержанте?

— Ами, ваше високоблагородие, трудничко би повярвал стар войник в такова нещо. Един изстрел наслуки може да помете такива малки сили.

— И все пак сражението се състояло и победата била спечелена! Но херцог Малбъро има подръка някой си мистър Ойген с петдесет или шестдесет хиляди немци. Не си ли чувал за мистър Ойтен?

— Нито думичка, ваше високоблагородие. Винаги съм мислил, че ефрейтор Джон е бил велик и храбър генерал. Правилно си мислил, мистър Дрил. Такъв би могъл да бъде и един друг джентълмен, ако негово величество благоволи да подпише съответната заповед. Но и с майорски чин човек може да стане командир на полк, а това е предостатъчно! С една дума, мистър Дрил, трябва да закараме пленниците до манастира без много-много шум, за да продължават кавалеристите да препускат по брега и да не се нахвърлят върху нашата плячка. А по-нататък всичко опира до военното министерство, пък за тая дреболия можеш да разчиташ на мен. Аз имам там свой човек, който държи с еднаква сръчност и сабята, и перото. Дрил не е дълго име, лесно може да се впише в донесение.

— О, господи, ваше високоблагородие! — възкликна поласканият алебардист. Наистина такава чест е повече от … Аз съм винаги на вашите заповеди!

— Добре. Сега ти заповядвам да мълчиш и да накараш хората си да мълчат, докато не стане време да се говори, а тогава ти обещавам да вдигнем шум до бога. Бъроуклиф поклати важно глава и продължи. Ама голям бой падна, сержанте! В средата — развалини, от двете страни гора, а отвред убити и ранени. О, дай ми само мастило, и ще ти опиша това сражение така, че кръвта ти ще се смръзне! Хайде, приятелю, върви да се готвиш за поход.

Осведомен по този начин за тайните кроежи на командира, покорният изпълнител на желанията му отиде да даде съответните разпореждания на своя отряд и да се стяга бързо за път. Заповедта бе изпълнена незабавно. Телата на убитите останаха непогребани, тъй като Бъроуклиф смяташе, че уединеността на развалините е достатъчна гаранция да не бъдат открити; ще ги вдигнат, когато се мръкне (капитанът искаше да действува потайно, за да си присвои всичката слава). Ранените бяха сложени на носилки, направени набързо от мускетите и одеялата на пленниците, след което победители и победени излязоха от развалините, движейки се в сгъстен строй, така че първите скриваха вторите от любопитните погледи на случайни минувачи. Всъщност нямаше защо да се опасяват от това, защото тревогата и страхът, породени от разнеслите се из цялата околност преувеличени слухове, изключваха всякаква поява на външни хора на такова скрито и уединено място като манастира „Света Рут“.