Джеймс Купър - Лоцманът

— Да, само той може да бъде! — извика полковникът, потривайки радостно ръце. Само той може да постъпи така! Като чул военните тръби, забравил е за съдебните дела и мирните си занимания, забравил е, че се готви за държавен деятел, и с младежки жанр и лекомислие се е хвърлил в боя!

— Касикът е предпазлив човек — забеляза сухо капитанът и несъмнено ще си спомни задълженията пред потомството и пред самия себе си, когато се сблъска лице срещу лице с врага. Но ме учудва, че още не се е върнал, защото шхуната отдавна се предаде — видях това със собствените си очи.

— Извинете, господа — обади се Грифит, който не можеше да се сдържа повече и пристъпи към говорещите. Неволно подочух нещо от вашия разговор и се надявам, че няма да скриете истината от един обезоръжен пленник. Доколкото разбрах, тази сутрин била пленена някаква шхуна?

— Точна така — отговори Бъроуклиф с такова добродушие и деликатност, че човек би повярвал в безмерното му благородство. Но, се въздържах да ви го кажа, защото прецених, че и без това си имате достатъчно лични неприятности. Мистър Грифит, този джентълмен е полковник Хауард, от чието гостоприемство ще имате възможност да се възползувате, преди да се разделим.

— Грифит! — повтори полковникът възбудено. Грифит! Каква гледка за моите старчески очи! Синът на почтения, храбрия, верния Хю Грифит, пленен с оръжие в ръка, вдигнато срещу неговия крал! Ах, млади момко, млади момко! Какво щеше да каже твоят честен баща, какво щеше да каже неговият най-добър приятел, бедният ми брат Хари, ако господ ги бе поживил до днес да видят тоя нечуван позор, това незаличимо петно върху честта на твоето добро семейство?

— Да беше жив сега баща ми, щеше също да се бори за независимостта на своята родина! — отвърна гордо младият човек. Но, аз искам да се отнеса с уважение дори към предразсъдъците на полковник Хауард и затова ще го помоля да не зачеква въпроси, по кои ю никога няма да се разберем.

— Никога, докато си в редовете на метежниците! — извика полковникът. Ех, момче, момче, колко много бих те ценил и обичал, ако умението и знанията, които си получил в служба на краля, бяха оползотворени сега за защита на неговите неотменими права! Аз обичах твоя баща, почтения Хю, като родния си брат Хари …

— И неговият син сигурно ви е още скъп — прекъсна го Грифит, като стисна в шепи ръката на полковника, който понечи да я отдръпне.

— Ах, Едуард, Едуард! — продължи развълнувалият се старец. Колко светли мои надежди погуби твоето своенравие! Колкото благоразумен и верен да е Кит, едва ли щях да бъда тъй благосклонен към него, както към тебе. Ти толкова приличаш на баща си по лице и по усмивка, Нед, че ако не беше твоята измяна, щях да ти дам всичко, което пожелаеш … дори Сесилия, палавата и нежна, непокорна и ласкава, предана и добра Сесилия, която щеше да стане завинаги съединително звено между нас.

Младият човек попогледна невъзмутимия Бъроуклиф, който, ако бе разбрал нетърпеливия му поглед, щеше да последва войниците, които носеха полека ранените към манастира.

— Да, сър — отговори той най-после, давайки воля на чувствата си, нека това бъде краят на нашите разногласия! Вашата прекрасна племенница ще бъде такова звено, а вие самият ще станете за мен и за Сесилия, какъвто би бил приятелят ви Хю, ако беше жив.

— Младежо, младежо — каза старецът, като се извърна, за да скрие вълнението, което бе изкривило лицето му, няма смисъл да ме убеждаваш повече! Аз вече съм дал дума на моя роднина Кит, тъй че това, което си намислил, е непостижимо.

— Няма нищо непостижимо за младостта и смелостта, сър, когато ми дойдат на помощ вашите години и опитност — отвърна Грифит. Тази война трябва час по-скоро да свърши.

— Тази война? — повтори полковникът, като издърпа ръката си. Нима това е война, млади човече? То е престъпно посегателство върху правата на нашия милостив монарх, опит да се поставят на кралския трон тирани, отхранени в кучкарници! План да се издигнат злодеите за сметка на добрите! Усилие да се поощри долното честолюбие под маската на светата свобода и модния повик за равенство! Като че ли може да има свобода без ред! Като че ли е възможно равноправие там, където привилегиите на монарха не са свети като правата на народа!

— Много строго ни съдите, полковник Хауард — рече Грифит.

— Аз не ви съдя! — тросна се старият воин, който вече бе преценил, че всъщност младежът никак не прилича на приятеля му Хю. Не е моя работа да ви съдя. Де да беше така … Ала ще му дойде времето, ще му дойде времето! Аз съм търпелив и умея да чакам. Да, да, възрастта охлажда кръвта и се научаваме да обуздаваме страстите и нетърпението на младостта. Но ако правителството реши да създаде съдебна комисия за колониите и назначи в нея стария Джордж Хауард, да пукна, ако след една година остане жив метежник! … Сър — обърна се полковникът намръщено към Бъроуклиф, в такъв случай аз бих могъл да стана истински римлянин и да обеся … да, да обеся, сър, дори своя роднина мистър Кристофър Дилън!