Джеймс Купър - Лоцманът

Отрядът вече излизаше от гората, когато се чу пращене на клонки и шумолене на сухи листа, което показваше, че някой се приближава.

— Трябва да е разезд на тия проклетници, драгуните! — възкликна Бъроуклиф с явно недоволство. Тропат като цял кавалерийски полк! Джентълмени, вие ще свидетелствувате, че вече се оттегляхме от бойното поле, когато срещнахме това подкрепление, ако то се окаже такова.

— На драго сърце ще потвърдим, сър, че заслугата за тази победа е ваша — каза Грифит, като погледна тревожно в посоката, откъдето се приближаваше шумът, очаквайки от гъсталака да изскочи не вражески отряд, а заблудилият се лоцман.

— Разчиствай пътя, Цезаре! — викна някой недалеч от тях. Сега тоя проклет къпинак отдясно, Помпее! Бързайте, юнаци, иначе няма дори да помиришем барут.

— Хм! — изръмжа капитанът с предишната философска невъз-мутимост. Сигурно пред нас е някой римски легион, събудил се от седемнайсетвековен сън, а това е гласът на неговия центурион. Да се спрем, мистър Дрил, да видим как маршируват древните!

Капитанът още не се бе доизказвал, и на горската поляна, на която бе спрял Бъроуклиф с отряда си, изскочиха двама негри, превити под тежестта на мускетите. Подир тях от бодливия храсталак, където се бяха заплели, се измъкна и полковник Хауард. Едва след като оправи дрехата си и обърса изпотеното си от непривично напрежение лице, старецът забеляза, че отрядът на капитана се е увеличил значително.

— Чухме стрелбата ви — провикна се старият воин, действувайки усилено с цветната си кърпичка, та реших да ви се притека на помощ! Навременната вилазка е вдигала не една обсада, макар че ако Монкалм беше си стоял спокойно в крепостта, Аврамовите равнини нямаше да се напоят с кръвта му.

— О, той е постъпил като истински войник, по всички правила на военното изкуство! — възкликна Менюъл. И ако днес бях последвал неговия пример, нещата сигурно щяха да вземат съвсем друг обрат!

— Кой е този? — учуди се полковникът. В такова облекло, а се осмелява да съди за сражения и обсади!

— Той е dux mcognitorum 67 67 Dux incognitorum (лат.) — тук — вожд на непризнатите. Б.пр. , уважаеми домакине — отговори Бъроуклиф, което на английски значи „капитан от морската пехота на служба при американския Конгрес“.

— Как?! Значи, сте се срещнали с враговете? И, кълна се в славата на безсмъртния Уулф, сте ги пленили! — провикна се ликуващо старецът. Аз ви се притекох на помощ с част от моя гарнизон, защото видях, че дойдохте насам, и дори чух няколко изстрела на муските …

— Няколко ли? — прекъсна го победителят. Не зная какво разбирате под „няколко“, храбри стари приятелю. По времето на Уулф, Ебъркромби и Бредък може да сте гърмели един срещу друг по цели седмици, но аз също съм виждал добра стрелба и мога да се произнеса за такива работи. В сраженията при Хъдсън трясъкът на мускетите приличаше на барабанен бой. Ала това е вече минало, останали са само спомени. А, като се има пред вид съотношението на силите, тази схватка беше най-отчаяната от всички сражения, в които съм участвувал досега! Гората е осеяна с трупове, а както виждате, водим със себе си само неколцина от тежко ранените.

— Боже господи! — възкликна смаяният старец. Само на един изстрел от моя дом да стане такова сражение, а аз да не зная нищо! Ех, не ме бива вече! А едно време още първият изстрел ме събуждаше от дълбок сън.

— Щикът не вдига шум — отвърна невъзмутимият капитан, като направи изразителен жест. Това оръжие е гордостта на англичаните и всеки опитен офицер знае, че един удар с щик струва колкото огъня на цял взвод.

— Какво?! Да не сте атакували на щик? — извика полковникът. — О, Бъроуклиф, мой храбри млади приятелю, бих дал двайсет торби ориз и двама здрави негри само и само да погледам такова сражение!

— Безспорно, приятно би било да се гледа такова зрелище — съгласи се капитанът, и този път за победата не ни беше нужен Ахилес. Аз плених всички оцелели, поне тия, които стъпиха на английска земя.

— А, нашият тендер видя сметката на шхуната! — добави полковник Хауард. И дано всеки бунт бъде сразен така! Но, къде е Кит? Къде е моят роднина мистър Кристофър Дилън? Иска ми се да го попитам какво изискват законите на нашето кралство от верните му поданици в такива случаи. Сега ще има работа за мидъл-секските съдебни заседатели, капитан Бъроуклиф, ако това не влиза в компетенцията на самия министър. Къде е моят роднина Кит, смиреният, умният, верният Кристофър?

— Касикът non est 68 68 Non est (лат.) — отсъствува. Б.пр. , както казваше полицейският пристав на някои умници в нашия полк, когато присъствието им беше особено наложително — отвърна капитанът. Ала кавалерийският офицер ми подхвърли, че негово превъзходителство провинциалният съдия отишъл на тендера, за да даде сведения за местоположението на неприятеля, и останал там да дели с моряците опасностите и славата на боя.